Христо Стоянов с “Носталгия по варварите” 

Около 90 стихотворения събра в поетична книга определяният за скандален писател Христо Стоянов и като че ли в синхрон с публичния си образ като такъв, я озаглави “Носталгия по варварите”. Впрочем това е името на едно от стихотворенията на Стоянов, писано през 1982 година. Препрочитайки го днес, той споделя пред F2F TV: “то като че ли говори за емигрантската вълна сега…” Стихосбирката излиза под знака на Издателство “Лексикон” и от днес е вече на книжния пазар.

“В България днес чете само този, който е чел преди. А четат само тези, чиито родители са чели. Или, казано най-просто – в България, както в цял свят, четат само тези, на които им се чете. Останалите никога нищо няма да прочетат. Друг е въпросът за поезията. Тя е друг вид четиво. Или е елитарна, или е чалга” – казва Стоянов. И още:

“Няма български поет, който след четиридесет години е надскочил себе си. Нито един. След тази възраст започваш да се повтаряш. Или, както казва Шопенхауер, поетът (писателят) написва единствената си книга на младини, а после всяка негова книга обяснява единствената му книга. И съм напълно съгласен с това. Няко и написват и по строфа, стих, мнозина – нищо не написват. Но за това го правят пък четливо. Трябва да разберем, че четливостта на текстта няма нищо общо с процента талант в него…”

F TV: Кога последно беше предизвикан за писане на поезия?

Христо Стоянов: Не съм предизвикван да пиша – аз просто пишех от необходимост. Защото … така…

За читателите на F2F TV Христо Стоянов предостави за публикуване заглавното стихотворение на новата си книга:

НОСТАЛГИЯ ПО ВАРВАРИТЕ

По Константинос Кавафис

Какво ли чакат още стълпени по стъгдите –
та нали варварите отшумяха вчера и ги няма.
Оставиха ни даже със злато знаменца обшити
и някакво послание – обсипано със знаци.

Какво старейшината шъпне в ухото на жена си –
нали на госта той я прати ложето да стъкне.
Тя сега показва даровете – една прекрасна кана
и навикът да се съблича, щом със мъж замръкне.

Какво ли става в дъното на двора – при Монарха –
нека Бог плоди годините му, варвари – децата.
Но защо обяздва вече шута, а царицата разлайва…
И каква е тази щедрост – на просяка да хвърля
злато.

Какво ли варварите сториха и варвари ли бяха…
Мечтаем за ръцете им – със пръстени обрасли.
-Дано се върнем някога – синовете ни запяха
и тръгнаха след тях да стават варвари…