Президентската двойка Румен Радев-Илияна Йотова се закле на церемония в НС

Два дни преди първоначално определената дата 22 януари новата президентскта двойка Румен Радев-Илияна Йотова се закле на тържествена церемония в Народното събрание. Днес Румен Радев произнесе първата си реч пред официална институция след избора му за държавен глава. F2F TV избра акценти от нея и Ви ги предлага в последователността, в която са подредени в словото:

“Мнозина днес казват, че времената са трудни, но животът изглежда подреден само в застиналите страници на историята, когато я преразказана в минало свършено време. Политиката се случва винаги в сегашно тревожно време. Тя зависи от способността на милионите граждани да осъзнаят общите си интереси, от лоялността на политиците към народа, от морала им да надмогват личната корист и егото си в името на обществения интерес, от волята им да отстояват дори непримирими позиции в името на добруването на България. Такава е логиката на демокрацията. Държавност се гради с натрупване.Затова бих желал да изкажа своята признателност към постигнатото от моите предшественици – Жельо Желев, Петър Стоянов, Георги Първанов и Росен Плевнелиев. Всяко поколение има своите изпитания. Преходът се оказа нашият жребий.

България постигна важни стратегически цели – членството в Европейския съюз и НАТО. От панорамен поглед страната е изпълнила програмата на историческия преход, но панорамният поглед е привилегия на политиците и инструмент на анализаторите. Погледът на обикновения граждани вижда друго. Свикнахме да гласуваме, но мнозина днес не виждат смисъл да го правят. Примирихме се с изборните злоупотреби, имаме многопартийна система, но партиите са повече от идеите за България. Появиха се бизнес партии, лабораторни политически проекти, чуждопоклоннически формации. Партийната генетика в зората на Прехода изглеждаше по-автентична от днешната политическа ГМО-кухня. А отчуждението на гражданите от политическата класа е благодатна почва за популизма. Ерозията на българската демокрация е ескалиращ проблем.

Проведеният през ноември 2016 година референдум, макар да остана под законовия праг на валидност, показа, че българите искат личности в парламента и ограничаване на партийните субсидии. Отговорност на народните представители е да намерят решение на тези граждански очаквания. Реформата на Изборния кодекс трябва да е такава, че да не създаде повече проблеми, отколкото се опитва да реши, да повиши индивидуалната отговорност на народните представители пред избирателите, да предложи на гражданите избор между личности, но да не остави стотици хиляди българи без политическо представителство. Парите за партиите следва да се ограничат чувствително, но с ясното съзнание, че лишени от разумно финансиране партиите ще станат още по-зависими от лобисти и външни фактори.

Липсата на справедливост е друг структурен проблем на българското общество.

Правосъдието е бавно, общественият авторитет на съдебната власт е нисък, шири се усещане за безнаказаност. Считам, че съдебната реформа трябва да е приоритет на следващото Народно събрание и да постигне ясни цели. Бързо, справедливо и независимо правосъдие. Но само промяната в структурата на съдебната власт не решава проблемите в правораздаването. Необходим е комплексен подход, усъвършенстване на процесуалните закони, осигуряването на необходимия брой магистрати, повишена отговорност в системата, решителни антикорупционни мерки.

Сянката на несправедливостта лежи и върху двете най-важни социални системи – здравеопазването и образованието. Проведените реформи не създадоха работещи механизми. Шансовете на дете от големия град са несравними с тези на негов връстник от село без училище и без доктор. В здравеопазването отчитаме все повече отделяни средства, но обикновения пациент все повече се сблъсква с доплащане, чакане и некачествени здравни услуги. Българските лекари масово имигрират. Системата се нуждае от строг контрол, по-малко бюрокрация, професионален морал, който да върне доверието на пациентите, и мотивация, която да отвори перспектива на лекарите и медицинските сестри тук, в България. Образованието би трябвало да съдейства за равния старт на българските деца, независимо от материалното състояние на семействата.

Българската наука е сред недолюбваните деца на прехода. Внушението, че единствено пазарът трябва да определя нейното финансиране е плод на невежество. Собствената научна експертиза е елемент от националния суверенитет, без който поставяме страната в зависимост. Ред научни занимания нямат непосредствена пазарна проекция, но са жизнено важни за обществото. Длъжни сме да съхраним и развием научния потенциал на България чрез стимулиране на работните връзки между студенти и учени и адекватно финансиране на научните програми.

Културата, редом с образованието, е другият стожер на националната идентичност. Държавната подкрепа е наложителна за оцеляването и развитието на нашата култура в епохата на глобализация.

Потребителската защита е недостатъчно обезпечена от закона. Административните тежести спъват бизнеса. Българската икономика изглежда устойчива. Данъците са ниски, растежът е налице, макар и далеч от необходимия, за да наваксаме общото си изоставане. Но и тук погледът на обикновения гражданин вижда друго. Десетки хиляди българи са на гурбет, за да изхранват семействата си. Липсата на действаща регионална политика води до икономическа и социална наркоза на обширни региони.

Икономическата логика, според която слабите хора са в тежест на обществото трябва да отстъпи пред разбирането, че тъкмо слабите поддържат будна нашата човечност. Общество, което загърбва солидарността се обрича на духовен фалит. Нерешените проблеми на Прехода прераснаха в опустошителна демографска криза. Тя може да бъде преодоляна само с комплексни мерки в областта на икономиката, образованието, здравеопазването, масовия спорт, културата, хармоничното развитие на регионите и общините и социални политики, ограничаващи бедността и изключването.

Мерките за понижаване на смъртността и повишаване на раждаемостта не могат да решат проблема сами. Важно е да създадем условията, при които младите да остават в България, да създават семейства и да раждат децата си тук. А българите, живеещи в чужбина, да не късат духовната връзка с родината. Ще работя с всички сили сънародниците ни зад граница да усещат подкрепата и грижите на България независимо в кой край на света се намират.

Като президент нямам амбицията да превишавам своите конституционни правомощия, но няма да допусна тяхното орязване и фактическо обезсилване.

Ще използвам всички възможности за насърчаване на диалога и взаимодействието между институции, политическите и обществените сили. Защото не партийният монопол върху институциите, а балансът и сътрудничеството между властите и диалогът с гражданското общество са гарант за демократичното развитие и просперитета на страната ни.

България днес е член на Европейския съюз и НАТО. Членството в двата съюза е стратегически избор, който не трябва да бъде поставян под въпрос. Той почива на споделени ценности и отговорности с останалите партньори. Но ефективното членство предполага ясно осъзнаване и последователно отстояване на националния интерес в рамките на двете семейства, с активно участие в изработването на общите решения. Българската външна политика трябва да се формулира у нас и да се отстоява навън, а не обратното.

Убеден съм, че Обединена Европа трябва да бъде съхранена на всяка цена. Противното би значело непростима загуба на историческо време.

Мигрантската криза изисква обща и решителна европейска политика. Засега имаме отделни действия, но не и цялостна политика. Предвид това считам, че са необходими решителни мерки за укрепване на границата, за пресичане на нелегалния трафик на хора и за ограничаване на броя на нелегалните имигранти на наша територия. България трябва да настоява за ревизия на Дъблинското споразумение, което отрежда на периферните държави от Съюза ролята на буферна зона.

Очевидна е кризата между Европейския съюз и НАТО от една страна и Русия от друга. Засилването на конфронтацията не е път за нейното решаване. Студената война е печален опит от миналото. В този контекст смятам, че ролята на държавния глава не е да екзалтира тревогите и да посочва враг, а да способства за разрешаването на кризата с механизмите на съюзите, в които членуваме. Вярвам, че резултатите от президентските избори в САЩ и новата политическа конюнктура в света дават надежда за скорошно възстановяване на диалога.

Гарантирането на сигурността на България и българите се превръща в приоритетна задача. Приетата нормативна база за обособяване на единна система за национална сигурност е важна стъпка напред. Но все още остават редица въпроси относно задачите, структурата, функционалните връзки, управлението и взаимодействието между различните органи и структури, ангажирани с отбраната и обществения ред.

Като върховен главнокомандващ ще работя за изграждане на въоръжени сили, способни не само да участват достойно в колективната отбрана на НАТО, но и да гарантират суверенитета, независимостта и териториалната цялост на страната. След дълго протакане най-сетне можем да се похвалим с приети инвестиционни проекти и гарантирано финансиране за превъоръжаването на част от Българската армия. Ще следя отблизо действията на отговорните институции, защото в този сложен процес и от избора на новото въоръжение ще зависят за десетилетия напред отбранителните ни способности.

Придобиването на съвременно въоръжение е необходимо, но не достатъчно условие за модернизацията на армията. Решаването на трупаните с десетилетия проблеми изисква прилагането на системен и всеобхватен подход. Необходимо е усъвършенстване на нормативната уредба на организационната структура на въоръжените сили, на системата на военното образование и обучение. Трябва да е ясно, че граждански контрол не означава не означава гражданско управление. Военната експертиза трябва да заеме подобаващо място в процеса на планиране и развитие на отбраната.

Към НС: Имате още една седмица. Убеден съм, че няма да решим проблемите с бодряшка декларация, а с точни диагнози и конкретни мерки. У нас все още има политици, които водят битки с миналото – близкото и далечното. Тези битки раждат фалшиви герои. Бизнесът с миналото е част от безпътицата. Фатализмът е друга наша слабост. Но нека не забравяме, че България е оцеляла 13 века на исторически и географски кръстопът.”

Едни от първите преки задачи пред президента Румен Радев се очаква да бъдат назначаване на служебно правителство и дата за предсрочни парламентарни избори.

снимка: Народно събрание на Р България