10 годишен труд в книгата “Възстановки на средновековното българско облекло” от Калина Атанасова
Една от първите ми срещи с това, което Калина Атанасова създава, беше през есента на 2013-та. Тогава за първи път научих за Бъдъмба. Това беше Калина. По професия графичен дизайнер, по образование – художник, по призвание, както сама определя – илюстратор. А по душа – една млада жена, под чиито ръце оживяват българските средни векове. Буквално. С игла и конец. И, разбира се, с много любов. Калина Атанасова беше подредила изложба в пловдивския исторически музей с дванадесет реплики на костюми от XIII и XIV-ти век, изработени от нея след дълго проучване на научна литература, средновековни стенописи и музейни сбирки; след дълги разговори с музейни работници, историци и археолози; след анализ на събраната информация, изработване на схеми и подробни илюстрации. Плод на точно такава работа, всъщност, е и тази книга.
В луксозното издание на пловдивската Командерия “Улпия” на Ордена на рицарите тамплиери е събран 10 годишният труд на Калина Атанасова, 10 годишния й опит, вдъхновения и пак ще повторя – любов към магията на Средните български векове. Между страниците ще намерите не просто събрани изворите за одеждите на нашите предци и съседите им по това време на Балканите – в текст и картина. А и увлекателния разказ на изследователя, призван от няколко украшения в един некропол, открити от археолозите, например, да реконстриура цялостният облик на болярина, воина или ктитора на някой храм. Ще намерите сравнения с дрехите на нашите съседи, които впрочем като културни прониквания – не са били рядкост.
Ще откриете и любопитна информация като тази, че в едно пиротско село е запазено единственото стенописно изображение, стигнало до нас засега, на женска дреха с колан. Или пък от друго свидетелство за този така обичан днес моден аксесоар, че той тежи над 650 грама. Че диадеми са носели не само жените, а и мъжете в средновековието. И още – че по дължината на дрехата е можело да познаеш йерархията в положението на човек – дългата дреха носели знатните люде, а за простолюдието била характерна късата туника. Че вълната не е била така разпространена като плат, както конопът и памукът.
Че и суровините издавали класата. Че бедните наподобявали в облеклото си силуета на богатите, но използвали по-обикновени и достъпни материали. И че дори най-луксозният текстил – сърменият – има скъпи и евтини варианти, като вложеният метал е съответно злато, сребро, олово или мед. Изключение са церемониалните дворцови одежди, обличани от царя и придворните му само в определени случаи, при които всеки детайл, аксесоар или цвят се избират в строго съответствие с ранга на собственика.
Една от най-големите ценности на труда в тази книга е, че изображенията от историческите извори в много от случаите са придружени със съвременни цветни фотоси на хора, облечени в реконструираната от Калина Атанасова дреха.
Точно така – реконструкция, а не ушиване на средновековен костюм е коректният термин за това, което прави тази талантлива и креативна варненка. Защото подобно на пластовете история, които можем да видим при археологически разкопки, възстановяването на средновековната дреха става сантиметър по сантиметър, пласт по пласт. Няма как това да го прави човек, който не е отдаден изцяло на това занимание. Занимание, което аз лично си позволявам да нарека кауза.
Кауза, чиито плодове излизат от стените на музеите, където се представя, от снимките за фейсбук страниците на Калина и от страниците на тази книга. И оживявават във все по-набиращите популярност у нас средновековни събори и срещи. На тях може да видите облечена в роба и с украшение на главата и самата Бъдъмба. Или просто Калина Атанасова. Авторът на книгата „Възстановка на средновековните български облекла 12-14 век“ – едно пътешествие из шевиците на нашата история.
Ваше решение е да се изкушите от приключенията му. Част от средствата за всяка закупена книга подпомагат талантливите деца на Пловдив чрез конкурса “Рицарят в мен” за есе и рисунка, иницииран за трета поредна година от Командерия “Улпия”.
снимки от представянето на книгата в Арт Галерия Музей Филипополис: Неделиян Нешев