Димитър Цонев: Един от 5 лакирани нокътя на ръката на един мъж e да се замислим дали да си дете означава да те боли

От няколко дни Димитър Цонев е с лакиран нокът. Точно така, в единствено число. И не защото е ПР на компания за производство на козметика, в това число и лакове за нокти, а защото инициира кампания. Не за красота. А срещу насилието над деца. Идеята на лакирания нокът тръгва от статистиката, че 1 от 5 деца в световен мащаб е подложено на някакъв вид насилие. Един от петте нокътя на едната ни ръка могат да станат символ на нашето отношение срещу този факт. Срещу причните за него. Срещу него. “Това е официалната статистика, но дори моите колеги споделят, че числото е по-голямо. Това е сериозен проблем, защото детството не трябва да се свързва с болка. Да си дете не значи, че трябва да боли. Лакираният нокът е начин за привличане на внимание. Ако един лакиран нокът може да предизвика разговор, значи може да предизвика размисъл и действие в посока намаляване на насилието” – споделя Митко.

И разказва, че инициативата тръгва от Елиът Костело, австралиец, който, докато е в Камбоджа, среща 10-годишната Тея. “Когато се разделят, тя нарисувала сърце на ръката му и лакирала ноктите си в синьо. По-късно Костело научава, че Тея е била обект на сериозно сексуално и физическо насилие и не е допускала никого до себе си. Костело е бил единственият. Това го трогва и решава да започне кампанията”.

Костело създава благотворителна организация и започва да набира средства за целта. Призивът е мъжете да лакират 1 нокът (1 от 5, както 1 от 5 деца). В България Митко е първият, който откликва на призива. “Случайно видях кампанията. Децата живеят озлобени и това насилие между тях не е случайно, те са свидетели и потърпевши у дома. Аз нямам деца, но ми е неприятно”.

Има ли някоя конкретна история, която те провокира, за да започнеш – питам го. Оказва се, че репортажите за насилие в детски градини и училища – от възпитателки и учители към деца, между деца…, които зачестяват все повече, са трупали у него желание за реакция. “Имаме нужда от отрезвяване, не можем и не трябва да растем вълци” – категоричен е.

Насилие винаги е имало обаче, контрирам го. И довършвам наблюдението си, че сега просто го виждаме повече. По телевизора. “Да, сега се обръща повече внимание, вероятно повече се говори. За съжаление –
назидателно, а това не е възпитателно, според мен” – казва Митко.

Съгласявам се, това е и моята теза – не трябва да се превръщаме в гилотина. Особено за деца. “И преди може да е имало насилие, да, но защо да продължаваме „като едно време“? Не трябва. Трябва да вярваме, а и да се борим за нещо ново и различно, по-добро. Малки жестове и каузи променят света” – продължава. Нокътят на едната му ръка просветва, макар и лакиран в тъмнолилаво.

Няма идеален свят обаче, споделям. Ти какво искаш да постигнеш?

“Да правя нещо добро и различно. Малко, нищожно, но с желание. Като да дарявам за тукашни каузи – за болни хора, за бездомни кучета… каузи има много.” – отговаря ми.

Каузи има, честност не толкова. Ти как искаш кампанията срещу детското насилие да се развие? И колко време ще продължи?

“Тя вече се развива – чисто информационно, имам няколко познати, които като мен, си лакират нокът. Явно не само аз вярвам, че има нещо нередно. Могат и жени да се включат, но за жените е обичайно да носят лак, това не провокира диалог. А кампанията продължава един месец, през целия октомври.”

Наистина е романтик Димитър Цонев. Но без хора като него светът вече да беше стигнал дъното. Не че не лети с пълна сила към него. Все още можем да го спрем, мисля си. С малък жест. С прозрачно като крило от пеперуда добро. През октомври например ние, жените – като се хванем на голямото благотворително хоро в полза на хората със същата диагноза на 16 октомври на Гребния канал под тепетата.  Или като сложим розова лентичка в подкрепа, съпричастност и напомняне за рака на гърдата. А мъжете – защо не с лак на 1 от 5-те си пръста на ръката срещу насилие над деца. Защото: 1 от 8 жени чуват диагнозата рак на гърдата. 1 от 5 деца е подложено на насилие.