20 глътки вино за 20-тия рожден ден на “Сцена на кръстопът”

Тъжно отпих първите 20 глътки вино за 20-тия рожден ден на Международния театрален фестивал “Сцена на кръстопът”. Вероятно защото вместо “на добър час” за Сцената трябваше да кажа на директора на Драматичен театър Пловдив Кръстю Кръстев “съболезнования” заради смъртта на режисьора Пламен Панев. Не трябваше ли да са по-щастливи театралите, че юбилейният фестивал ще се случи на реновирана сцена? Или вече така се изморих от търсене на скрит смисъл в пожарите под тепетата, че и радостта от възстановяването след тях ми се вижда така предпазлива? Дали пък само на мен ми се стори, че е мъничко изморена тази първа наздравица?
А може би умората е част от безкрая. “Безкраят е солфежът на всичките ни различия, противоречия, стенания, отчаяния. Партитура на цялостната ни невъзможност да полетим единствено и само с ръце. Скоротечна мечта, ч този свят ще бъде по-красив, по-аристократичен, по-добър” – казва поетът Елин Рахнев, вдъхновил тазгодишното издание с темата “Театърът – Безкрая”. Седна на масата, която споделях с дъщеря ми Виктория, все по-успешно разиваща блога си VickyWeek, и с автора на юбилейната книжка за форума Антон Баев. Остана на мястото си, докато моторът на всички тези две десетилетия театрален фест – изпълнителният му директор Димитър Малашинов представяше изданието му пред медиите. Изправи се пред микрофона само за да съобщи новината, че проф. Стефан Данаилов ще бъде в Пловдив на 16-ти септември за своите 20 глътки вино за фестивалната си рожба заедно с журналистите. И да обобщи: “Светът се разделя на две: на любов и на много любов. Този фестивал е направен с любов”.

Програмата му тази година започва с “Възвишение” по романа на Милен Русков. Режисьорът Иван Добчев сподели, че публиката ще види обаче съвсем различен спектакъл от този, който спечели сърцата й през 2013-та. Драматизацията е негова и на Александър Секулов, чиято драматургия ще открием на 12 септември и в премиерата “Вълци” (по “Трънски разкази” от Петър Делчев) на пловдивската трупа.

“Повторната работа по „Възвишение” ми даде категоричната увереност, че театърът е лаборатория за смисъл и има значение да се прави нещо различно от това де се продават и отчитат билети” – каза пред микрофона Секулов. И макар че на пресконференция не се пляска, получи аплаузи от театралния критик Пенка Калинкова заради финалната си реплика, че “театърът е процес, в който участва целият град”.

И ако откривате нещо символично в това, че при пожара в театъра преди 3 години масата с ръкописите на Иван Добчев е останала непокътната от пламъците, може би ще съзрете и връзката с факта, че именно “Възвишение” открива юбилейното издание на “Сцена на кръстопът”.

“Пловдивският театър е като птицата Феникс, а завръщането на „Възвишение” на сцена доказва това – бяха думите на Кръстю Кръстев, който тази вечер очаква министъра на културата и кмета на Пловдив за откриването.

Програмата с всички заглавия и съпътстващите прояви е публикувана в сайта на форума. Финалът му е на 23 септември с премиерата “Анна Каренина” на Театър София. Тогава ще бъде връчен и знака за почетно гражданство на инж. Димитър Георгиев – спомоществователят, който подкрепя “Сцена на кръстопът” от началото й до днес.

И макар че ми се стори минорна първата наздравица за фестивала, нека тези, които правят живо изкуството на сцена, да ги напълнят в следващите дни с ведрост: успех! 

И тишина за тези, които ще гледат от първия ред на небето театърът долу – Безкрая…

снимки: Арсен Николов