Suicide Squad: филмът, който обожаваш или мразиш
гост автор: Виктория Баева, VickyWeek
Около седмица след премиерата на Suicide Squad успях да се скрия от всякакви ревюта, критики и спойлери в интернет, за да мога да гледам филма, лишена от всякакви предразсъдъци. И успях. А сега ще ви разкажа за моето мнение за него… и ще има спойлери! Може би е странно, че посвещавам цяла публикация на един филм, но аз го очаквах от първия момент, в който обявиха, че започват снимки. И познайте – имам какво да кажа след като го гледах 😉
Да започнем с малко предистория – не, няма да ви въвеждам в света на DC, а само в това, което се случва в момента в киноиндустрията в Холивуд. Дори да не сте фенове на филмите за супергерои, няма как да не сте забелязали, че такива излизат поне по няколко през годината. Факт е, че филмите, които правят по комикси, винаги са привличали определен тип аудитория, но това рязко се промени през последните няколко години.
Двете големи издателства DC и Marvel започнаха да екранизират и реекранизират своите герои, като превърнаха историите си в по-достъпни за хората, които не четат комиксите. Може би това, че Marvel направиха първата крачка към новата ера на филмите за супергерои, им спечели няколко хода пред DC, но за мен това не е обяснение защо критиците винаги оплюват DC и възхваляват Marvel.
Двете вселени са съвсем различни една от друга, това се усеща и по емоционалния тон на сюжетите. Marvel имат далеч по-оптимистични истории, които са далеч по-подходящи за деца от по-тъмните сценарии на DC (в които обаче чарът е нещо, което поне на мен винаги ми прави впечатление… и макар това, което ще кажа, да звучи налудничаво за някои, пак ще го заявя: Green Lantern беше страхотен филм въпреки смазващите го критики!).
Какво за Suicide Squad обаче – и защо според мен е филм, който обожаваш или мразиш: вижте в ревюто за него във VickyWeek.
снимка: Арсен Николов
