Неофициални мнения след резултата от референдума във Великобритания, събрани от издателя Манол Пейков
автор: Манол Пейков, управител на Фабрика за дигитален печат 2х2, управляващ съдружник в ИК Жанет 45
При пристигането си в печатницата днес проведох кратко интервю със служителите, включващо един-единствен въпрос: “Какво е мнението ви за напускането на Великобритания?” Цитирам отговорите по памет.
Бай Ангел (на портала, на влизане, мръщи се):
— Простаци!…
Бай Гаро (на топлия печат):
— То хората се обединяват, а тези… Мисля, че това го правят големите пари. По-лесно им е да ги управляват така, затова…
Руми (на сгъвачката):
— Аз лично смятам, че целият Европейски съюз рано или късно ще се разпадне. Затова който има парички — да си ги къта!
Боян (преди работеше тук, сега е в Германия, дошъл е на посещение):
— Какво да смятаме ние? Какво значение има? Те са си решили. Това е.
Ангел (майстор на Комори):
— Ето какво смятам аз: на англичаните някой трябва да им върши мръсната работа. Те ли ще си я работят, дето са свикнали да стават по двеста кила и да имат по пет деца? Да видим сега кой ще им работи.
Краси (очуквачка на Комори):
— Мисля, че трябва да им сложим визи.
Ива (книжна борса):
— Вили беше хубаво момиче. Много съжалявам, че напуска.
Яна (книжна борса), додава:
— И аз много я харесвах Вили!
(Когато разбират, че въпросът е за държавата Великобритания, а не за колежката Вили от софийския офис, която напуска днес, и двете неудържимо се разсмиват.)
Вътьо (на Рьоби, при нас е от началото на седмицата):
— Супер. Да закриват целия Европейски съюз! Само проблеми ни създават.
Галя (предпечат в 2х2), вдига бавно очи:
— Уф, никак не се интерессувам от тези работи…
Таня (довършителното на 2х2, мъжът й работи в Англия):
— Маноле, да ти кажа, най-съжалявам за едно: че не можах да отида на състезание на Формула 1 на Силвърстоун… Но пък най-голямото си желание го изпълних: ходих на мач на Ливърпул!
Вадим (помощник на флексото, бесарабски българин, работи тук от няколко дни):
— Ако питате мен, аз съм целият Европейски съюз… (Прави кръст с ръце, обозначавайки приключване, закриване.) Когато дойдох в България за първи път през 1996-а, преди ЕС, тук беше чисто, а сега — само цигани… (Замисля се.) Абе най-важното е работа да има.
Милен (търговски отдел):
— Аз лично съм за силна Европа. Трябва по някакъв начин да противодействаме на САЩ, на Китай, на Русия… Но така се получават нещата в един корпоративизиран, глобализиран свят. Мисля, че нито за тях ще е добре, нито за нас.
Майка ми (собственик):
— Ужасно е. Това ще доведе до разпада на Европейския съюз — който всъщност трябваше отдавна да се разпадне, имайки предвид как се води в момента. На мен обаче ми се искаше да ги стресне само, а не да напускат… Ужасно е. Какво прави внучката ми?
Бай Ангел (на портала, на излизане):
— Абе тия. . . ще си ядат гъза, ама… кел файда!
По самия си замисъл изследването е напълно неизчерпателно и крайно непредставително. На мен, обаче, ми се струва, че то представя с неочаквана изчерпателност пълната палитра от български гледни точки към историческото събитие, на което, волю-неволю, станахме свидетели днес.
