Учителят по литература Атанас Пирянков с 5+ за първата си книга

5+ за първата си книга написа сам учителят по литература във Френската гимназия “Антоан дьо Сент Екзюпери” в Пловдив Атанас Пирянков. Провокирах го да се самооцени след анализа, който направи на разказите и повестта си, събрани в дебютния му сборник „Разходка из времето“ пред публика, за която всеки писател мечтае – момичета и момчета на видима средна възраст около 20 години. Те изпълниха заседателната зала на Библиотека „Иван Вазов“ не защото оценката им в клас зависи от Пирянков. А защото – оказва се – все още се намират учители, които вдъхновяват младежите. Повечето бяха негови бивши ученици. Тези, които сега учи, по време на представянето на книжката имаха часове в училище.

Кое ви провокира да пишете – попитах от първия ред учителя. Исках да разбера дали мога да направя от една история художествена литература – отговори. От десетина години имал идея да опита. През 2014-та започнал пътешествието си  из света на писателството, което до тогава само преподавал.

Минути преди въпроса ми, председателят на Дружеството на пловдивските писатели Начо Христосков даде своя отговор дали е успял да се справи с опита. Това не е разказване на истории, това е литература – каза той, вероятно смутен, че творци с утвърдено име не успяват да съберат на представяне на книгите си толкова красива и млада публика.

Защо са тук, питах се. Бях чувала, че в час рапира по Гео Милев. Че представя произведенията по начин, който подтиква учениците му да ги разгърнат. И да се замислят над прочетеното. Че ако някой не е успял да се справи на тест или класна, намира подходящата тема за есе, която да изчопли под пластовете на съзнанието му най-доброто, на което е способен.

Докато пишех и пращах по мейла за обратна връзка някой разказ, получавах понякога въпрос: това ще се хареса ли на масовия читател – говореше за книгата си Атанас Пирянков. Отговарял – това ще ме интересува, ако съм успял с първия си сборник. А това ще кажете вие – обърна се към залата и предизвика ръкопляскания.

Беше с тениска, а не с костюм. Беше оставил на масата пред себе си само книгата си и часовник, вероятно да не превиши минутите, които смята, че и тук, като в клас, могат да задържат вниманието активно. Говореше ясно и с отчетлива артикулация без да чете от поомачкани листове. Оставяше време за въпроси, отговаряше и превеждаше аудиторията от една към друга тема с лекотата на опитен диригент, чиято заслуга за общото звучене усещаш без дори да забележиш къде е.

Прочете само по няколко изречения от любимите си разкази – точно толкова, колкото да предизвика интерес да разбереш как продължават. И удари в десетката с една лична история, провокирала го за повестта „Биячът“, също подреден в книгата. В нея героят наричал разказвача, съвсем както в реалността прототипът се обръщал към Пирянков, с „учителю“. И след няколко водки го викал да говорят за литература.

Толкова от представянето на книгата. Купих я. Каква оценка ще й сложа като читател, обаче, няма чак такова голямо значение. Защото след срещата с автора, вече знам, че щом може да пали по книгите толкова много младежи, значи вече е успял. И литературата – също.