Седмокласник от ОУ “Дим. Талев” ще представя Пловдивска област в Съвета на децата

Борис Янков Ангелов, седмокласник от 45 ОУ „Димитър Талев” в Пловдив е гласът на младежите от областта в Съвета на децата към  председателя на Държавната агенция за закрила на детето през следващите 2 години.  Борко е председател на училищния парламент в своето училище, играе тенис, пише стихове и проза, свири на китара и барабани и усиелно учи английски. Освен всичко това, е създател на неформалната група Доброволци за добри дела и сам участва в различни обществени инициативи. И мечтае да направи света по-добро място за живеене. Потъсрих го за интервю три дни след новината, че мотивационното му писмо, с което е кандидатствал за член на Съвета на децата, го е изстреляло високо, високо 🙂

Очакваше ли да те изберат в Съвета на децата?
Борко: Ще бъда искрен – вътрешно се надявах да бъда избран и не се съмнявах в тази възможност, тъй като кандидатствах достатъчно аргументирано. Вярвам, че аз съм най-точният човек за това.

Защо искаше да се присъединиш към него?
Борко: Социалните дейности, подпомагането на различни каузи и организирането на благотворителни акции ме привличат. Проявявам интерес към тях от по-ранната си възраст. Изпитвам потребност да съм обществено активен. Това е и причината да кандидатствам в Съвета на децата. Мисля, че участието ми в този съвет е прекрасна възможност за мен и за моите връстници, чиито интереси ще защитавам. Ще направя всичко възможно да се чуят нашия глас, нашите призиви да събудят интерес. Искам повече деца в България да научат за Съвета към председателя на ДАЗД и неговите възможности. Искам тази институция да стане по-популярна и да се развие.

Тепърва влизаш в гимназия. Не се ли опасяваш, че ще разпилееш енергията си?
Борко: Да, така е – предстои ми кандидатстване, за което се готвя активно. Аз съм човек, който изпитва необходимост от повече активност. Освен с уроците, винаги съм се занимавал с още няколко различни неща – спорт, музика, писане, рисуване. Не мисля, че ще разпилея енергията си. Имам много от нея и искам да я влагам в нещо смислено, нещо, което да правя за моите приятели, за децата на България и за себе си!

Какво откриваш в обществената дейност? Смяташ ли, че може реално да промени проблемни казуси?
Борко: За мен обществената дейност на първо място е моя личностна потребност. На второ място е своеобразна трибуна, от която мога да изразявам както личното си отношение по множество въпроси, така и да предлагам своите виждания за нещата, да предлагам решения на възникнали проблеми. Разбира се, че не винаги е лесно. Казусите са интересни, някои са сложни. Бих казал, че работата върху тях е още една причина да се мотивирам да дам всичко от себе си, за да постигна значим резултат. На втората част от въпроса Ви бих отговорил така: Да, смятам, че обществената дейност може да промени много неща – човешката личност, човешки съдби, процеси в обществото. Вярвам в това! За да е успешна обществената дейност, е необходимо: труд, упоритост, знания, екип и умение да осъществяващ нещата.

Вън от това – какви са чисто момчешките ти занимания? Какво обичаш да правиш?
Борко: Обичам да слушам музика, да спортувам – тренирам тенис,
обожавам и волейбола. Вземам уроци по китара и барабани. Любимото
ми занимание обаче е писането на стихове, особено когато съм вдъхновен от реалността. По този начин преоткривам себе си и околните.

Как виждаш бъдещето си?
Борко: Как виждам бъдещето си…? Виждам го успешно, съпътствано с много труд и упоритост. Всеки ден търся вдъхновението и се надявам да постигна много успехи в областта на науката и в личния си живот! Все още не знам каква професия ще избера, но интуитивно усещам, че ще бъде свързана с обществото и с неговото развитие.

А на връстниците си?
Борко: Човекът е цяла вселена – със собствени интереси, със собствен мироглед за света. Приятелите ми искат да се развиват в различни области, някои от тях предполагам, че ще станат лекари, други юристи, трети спортисти, музиканти или научни изследователи. Имам приятели, които са изключителни математици. Техните успехи са пример за мен. Общуването с тях ме мотивира да постигам успехи в областите, в които аз съм силен. Тази година бях крайно мотивиран да се представя успешно на националните ученически олимпиади по български език и литература и по история и цивилизация. И успях. Класирах се на националните кръгове и на двете олимпиади, като бях оценен високо!

Кои три неща те плашат? А кои те радват?
Борко: Много интересен въпрос! Аз съм чувствително дете. Но съм и оптимист. Единственият ми страх е да загубя близък човек. Нещата, които ме правят щастлив, са много: личните ми успехи, успехите на малката ми сестра Ани и на родителите ми; обожавам да пътувам в България и в чужбина; радва ме хубавата музика.