Поколението Z за държавата, в която искат да живеят: Да ценим всичко, което имаме като дар
„Искам “тук” да се цени всичко, което имаме като дар; да работим здраво, за да придобием това, което нямаме; всяка неправда да бъде наказвана, за да има ред и сигурност; да не допускаме простащината да се превръща във всенародна ценност.” Това е част от есе на участник в конкурса за есе „Държавата, в която искам да живея“. В него се включиха близо 280 ученици от Х до ХІІ клас от цялата страна. Инициативата на Европейското висше училище по икономика и мениджмънт показа как изглежда България през погледа на младите хора, които ще създават бъдещето й. Ето още от техните размисли за действителността у нас, представени в десетте най-добри есета:
„Каква е тази държава, която плахо подсмърча на опашката за Шенген?;
„Да намериш тук работно място, е еквивалент на това да видиш Йордан-Йовковата „бяла лястовица.”;
„Мразим всички политици, защото лъжат, крадат и купуват гласове, но нямаме нищо против срещу банкнота с лика на Славейков да продадем и нашия глас.“;
„Живея в държавата, чиито „елит“ е с повече силикон, отколкото „сиви клетки“, а значението на абревиатурата „ВИП“ се свежда до „Временно имам пари“;
„Държава на страха – в която е страшно да остарееш, страшно е да си млад, страшно е да си болен, страшно е да си различен…страшно е да си всякакъв, освен да си „мутра“ или олигарх.“;
„И когато старото поколение изчезне и новото дойде на власт, ще мислим, че можем да се справим с всичко, а ще сме неспособни да се справим дори със самите себе си“.
А как българските гимназисти виждат промяната?
„Ако не се събудим сами, ако не нагласим сами будилника за „часа на българина”, никой друг няма да дойде и да го направи. А когато някой спи прекалено дълго, накрая не се събужда.”;
„Нужна ни е съвсем малка промяна, за да започнем нова глава в историята ни. Разполагаме с всичко необходимо за това – има ни нас, а ние имаме цел.”;
„Трябва себе си да променим – мисленето си, поведението си. Трябва да сме единни, а не разделени, повече да се радваме, повече да живеем, по-малко да мразим. Да започнем от малките неща – като това да пазим чисто около себе си. И стигнем до важните неща – да сме по-чисти вътре в себе си и помежду си. Тогава и политиците ни ще са други, и институциите, и законите, и държавата. И може би, тогава Държавата ще е Родина. Ще е такава, в която искаме да живеем.”
Целта на инициативата е да се провокират мисленето и гражданската активност на младите хора, да се развие тяхната политическа култура, да натрупат знания за това как са организирани и как функционират публичната власт и гражданското общество в демократичната държава. Основните критерии за оценяване са оригиналност на идеите и високо ниво на езикова култура, а журито е съставено от преподаватели в Европейското висше училище по икономика и мениджмънт.
Най-добрите есета бяха представени от своите автори на специална церемония, на които победителите получиха парични награди, а проф. Кръстьо Петков направи социологически анализ на текстовете от конкурса.
