Да живей протестът ли? Не искам да наливам брашно в чужда мелница…

Тютюневата война в Пловдив не мирише на култура. Макар че на фронта й в началото застанаха културни „оператори“. Постепенно се присъединиха чуждестранни „експерти“, които поучават пловдивчани защо трябва да са гневни. После – и партии.

Със събарянето на една старинна сграда си отива духът на цял един град, как може властта да го позволява, каква европейска столица на културата ще е Пловдив, вън, оставки, долу кметът, никаква столица на културата – запяха в един глас и противниците на града, който все им бърка в очите. Но не заради историята, духа и хората под тепетата. А главно заради парите, които ще влязат покрай 2019-та в него.

Не искам да наливам брашно в чужда мелница… Затова аз не протестирам. Не спирам да търся отговор
и за какво, всъщност, протестираха протестърите?

Срещу събарянето на стария тютюнев склад? Та той стоеше заключен и ограден, за да не е опасна за минувачите мазилката, която се рони от него…
Срещу стенописите на Вълчан Петров? Та нима някой – освен него, докато ги е рисувал – ги е
виждал, откакто складът е частен? Защо Дружеството на пловдивските художници и лично художникът не са поискали да бъдат демонтирани и спасени за поколенията?
Срещу унищожаването на духа на Пловдив? Та старият тютюнев склад ли носи духа на Пловдив? Моята
баба е била тютюноработничка. И не е ходила на работа като за изложба. Дробовете й са се пълнели с
тежък мирис на тютюн. Липсата на достатъчно кислород е била естественото й състояние. За този
изгубен дух ли да протестирам? Няма.

Няма да протестирам, защото знам как един инвеститор може да съживи стар тютюнев склад. Вижте
Тотал Спорт и Галеро – те не миришат на тютюн, имат свой собствен профил, но и в двата случая под
покривите им от години се прави „култура“. При това преди да е имало още платформа за европейска
културна столица, още по-малко концепция за Тютюнево градче.

Лесно се влиза с култура в разработена от друг територия. Трудно се отвоюва за култура такава,
която принадлежи на някого, когото не познаваш. И вместо да се работи точно затова, се строи
барикада… Която не обединява, а разделя. Отново.

Тези, които протестират днес, по принцип не искат нищо лощо. Аз, обаче, се съмнявам, че няКОЙ
много умело ги използва, за да ги насъска срещу властта. Не ми се ще да мисля, че те сами се
поставят в тази услуга.

За мен, в този случай, енергията да се протестира срещу самото събаряне, е тотално излишна. Защото ако има документи, които го разрешават, значи има закон, който позволява това. Ако подобни документи са фалшифицирани, значи трябва да се намерят фалшификаторът и подбудителят. Та на този етап от тютюневата война в Пловдив, като изключим емоциите, в момента не мирише ли здраво на… корупция? Кой взел, кой дал, кой написал и абсолютно важно, да не се забравя ЗАЩО – все въпроси, на които прокуратурата би трябвало да потъсри отговори.

И докато тя си върши работата, а и след това, единственият смислен протест, мисля си, би бил на гражданите срещу безумните процедури за ползване на паметниците на културата!!! Не е нормално те да стоят заключени и да се рушат, защото когато са ги купували, собствениците им не са подозирали в какъв филм точно влизат, за да ги ремонтират. От заздравяване на конструкцията, през боята, с която да освежиш фасадата, до един пирон за картина, забит в стената – всичко минава през архитектурни бюра, разрешителни, съгласуване и прочее бюрокрация, която освен че яде пари, съсипва време и енергия паметниците на културата да се съживят.

Да кажем на глас защо толкова къщи в Старинен Пловдив, които са паметници на културата, стоят
заключени… Същото е и с така нареченото Тютюнево градче.

Да протестирам ли? Да, ето срещу това. Срещу чиновническото безумие, заради което градове с история и архитектура като Пловдив губят паметниците си на културата или от саморазрушение, или от протести на хора, които не разбират какво постигат с телата си пред една измислена амбразура…

снимки: складове от Тютюневия град