„Малдорор” на сцената на Кукления театър в Пловдив тази вечер; режисьорката Ани Васева: Степента на гнилост на света не се променя
Моноспектакълът на Леонид Йовчев „Малдорор” със сигурност ще грабне зрителите под тепетата тази вечер, 22 февруари. От 19 часа на сцената Кукления театър спектакълът ще ни провокира и като пластика, и като текст. Постановката се осъществява с любезното съдействие на Френски институт-София, галерия “Етюд” и Галина Борисова. А журналистът Евелина Здравкова повдига завесата в аванс с интервюто си с режисьорката Ани Васева. Степента на гнилост на света не се променя, казва Васева и с репликата си поставя заглавието на интервюто:
Ани Васева: Степента на гнилост на света не се променя
Е. Здравкова: Как ви хрумна, че от поемата „Песните на Малдорор” става театър?
А. Васева: Всеки текст става за театър. А „Песните на Малдорор“ има страшно силен потенциал със свръх-наситените си образи и екстремността си. Бароковият ексцес на изказа поставя много високо изискване, но и разкрива огромни възможности за сложна, едновременно детайлна и експлозивна работа с текста.
Е. Здравкова: Френската поезия на Изидор Люсиен Дюкас е сложна, дори странна за възприемане, изисква нагласа, познаване, интерес… Как я открихте вие? Какво ви грабна, какво ви впечатли?
А. Васева: Лудостта на Изидор Дюкас не само обхваща, но и надскача света. Чудовнищната му фантазия е способна да създава реалности с напрегната докрай интензивност. В тях се разкрива възможността за постоянно апокалиптично съществуване, в което посредствеността не съществува.
Е. Здравкова: Не е ли странно за вас, че един текст, който е широко приет и коментиран в началото на ХХ век, и харесван в тези години, век по-късно е точно толкова актуален и интересен, колкото и тогава. Как си обяснявате този факт?
А. Васева: Така става с произведения, които носят истинска лудост, истински порив към смърт и живот, а не са подчинени на формули за успех с ограничена давност.
Е. Здравкова: Сюрреализмът в XXI век – има ли почва?
А. Васева: Като естетическо движение с огромно въздействие върху литературата и изкуството изобщо, макар и отдалечен във времето, сюрреализмът няма как да бъде отделен от културата ни.
Е. Здравкова: Лотреамон е арогантен човек, дали би живял по-смислено, ако беше наш съвременник?
А. Васева: Не бих определила Изидор Дюкас като арогантен и не смятам, че днешното време е по-смислено от което и да било друго (както и обратното). Степента на гнилост на света не се променя, само формите й.
Е. Здравкова: „Песните на Малдорор” са едно от най-загадъчните произведения в световната литература. Как си обяснявате този феномен. Какво неразгадано остана за вас?
А. Васева: Дебрите на мрачната фантазия на Лотреамон нямат нито лесно, нито просто обяснение, с което да бъдат осакатени. В неразпознаваемото и необяснимото се крие чудото.
Е. Здравкова: Какво споделя с вас публиката? Какви мисли бушуват във вас, след като спектакълът тръгна по своя път, заживя своя живот?
А. Васева: „Малдорор“ има най-хармонични взаимоотношения с публиката от всичките ни спектакли.
Интервю на Евелина Здравкова
