Антон Баев: единственият начин да надмогнем суицидния нагон на света е четенето и писането на книги
“Суицидният синдром и героите на Павел Вежинов” е най-новата книга на Антон Баев. Тя не е само изследване върху някои от най-въздействащите творби на Вежинов – “Бариерата” и “Нощем с белите коне”, останали встрани от литературната критика по време на социализма, а и психологически разрез на типовете човешко поведение, на архетипните модели на психологическите реакции на съвременния човек, чийто фундамент е инстинктът към смъртта като израз на деструдото. Силата му може да се насочи навътре и тогава се стига до мазохизъм и самоубийство, или навън – като омраза и агресия. “Психологическата проза на Павел Вежинов вибрира върху двата варианта и показва как суицидният синдром може да бъде отложен” – казва Баев. В събота той се срещна с читателите си от София и раздаде автографи в НДК, в рамките на Панаира на книгата. За всички, които не могат да се видят face to face с автора, F2F TV избра да разкаже за срещата му със студенти от Пловдивския университет две седмици след премиерата на “Суицидният синдром…” в Берлин.
“Моето поколение, което се определя като поколение на “Поети срещу Стената” е безлязано в литературата от загубата”, казва Антон и посочва за пример Петя Дубарова. “Най-талантливата представителка на това поколение Петя беше завършен поет, докато ние се учехме да сглобяваме стихове. Тя се самоуби като ученичка”. Този синдром се забелязва не само в самоубийството като акт, но и в живота на редица български творци, отбелязва Баев и кани младите хора да се включат в мащабно изследване, което планува да започне по темата, разширявайки я към цялата българска литература.
“Защо избрах Берлин за премиерата на тази първа стъпка? Заради една история, разказана ми от професор Светлозар Игов, която най-точно описва средата на поколението, за което ви разказвам”- продължава. Годините са от така наречената “студена война”. Игов е канен да представи в Българския културен институт “Нощем с белите коне” на Вежинов, която току-що е преведена на немски. “Бариерата” също е литературен факт, но в Германия не се превежда. И критикът решава да разкаже пред аудиторията си за тази изключителна повест. “В нея авторът ни зове да минем отвъд бариерата”- говори разпалено Игов за духовните измерения между редовете. Залата се опразва.
“На представянето на моята книжка бях щастлив да видя, че същата тази зала е пълна с хора” – казва
Антон. Обяснява кое, според него, толкова много дърпа Вежинов към сюжети със самоубийство. Прави аналогия с все по-засилвашата се агресия в света. И на пръв поглед без връзка разказва как не успял да отлепи поглед от жена, която в видял в модерно кафе в Берлин… да чете книга.
“Няма по-красива гледка от това – виждаш как се променя изражението й, докато разлиства страниците. Уверявам ви, четете книги – ще сте най-красивите жени за някой мъж” – казва им. И завършва с послание: “Погледът ни трябва да е към надмогване на суицидния нагон. Единственият начин е да четем и пишем, да се занимаваме с изкуство и хуманитаристика”.
