Анита Дангова, 10 клас: Моето семейство ми дава моя живот
Що е то семейството? Просто дума от речника с идеологична граматичност? Или дума, която използваме в ежедневието си без да влагаме съдържание? Семейството не е дума от речника, не е дума просто от българския език със съвкупно значение. Тя е много повече. Тя значи подкрепа, любов, живот, истина, вяра, борба, красота, вечност! Семейството са мама и татко.. а те са всичко! Семейството е първата милувка, семейството е първата прегръдка, семейството е първият съвет и успокоител на първия плач. Всяко дете се нуждае от семейство, за да получи всичко това. Всяко дете се нуждае от семейство, за да се научи да се изправя щом падне, да научи съветите, за да оцелее в неперфектния свят, да изгради себе си като личност и един ден да бъде почетен гражданин не на държавата.. а на Света. Но най- вече – да се научи да бъде човек!
Децата са.. деца. Те трябва да имат майка и татко, за да се научат да усещат топлината във всяка дума, независимо дали е наставляваща или подкрепяща. Всяко дете, още в най–ранна възраст, формира своята гледна точка за заобикалящия го свят и научава общозначимите закони за него. Тази гледна точка се придобива чрез възпитание, насърчение, добър пример и правилно насочваща идеология. Когато нямаш родител, от когото да получиш насърчение и просто сутрешна усмивка, ти губиш топлината в себе си. Губиш общочовешки ценности, които трябва да съществуват във всяка ценностна система. Ценности като емпатия и съпричастие, милосърдие и доброта, готовност и чистосърдечност, уважение към ближния и неближния.
Още с отварянето на очичките и виждайки майчината усмивка и топлото одеалце, детето започва да се чувства сигурно в устоите на заобикалящата го среда. Когато започне да плаче, първите притичали се към него са майка и татко, които го утешават. Когато то се провали на състезание или в училище, отново майка и татко го изправят и насърчават да продължи, понякога давайки съвети, а друг път чрез морална подкрепа. Родителите са онези хора, които ни помагат да изградим себе си и да открием правилния път, който да следваме безусловно. А така и пътят към първите стъпки, към училище, към откриването на себе си, към разграничаване на доброто и злото. Дори празничното семейно събиране е нещо, което би научило всяко дете на доброта и почитане. Когато празнува с мама и татко, детето придобива дълбоко скроена нагласа към правилното, но така също и усета към семейното огнище.
Представете си едно дете без родители. То би ли се чувствало човек или по-скоро би се чувствало виновно за своето съществуване? Нормално ли е детето да чувства вина за това, че съществува? И виновно ли е действително? И щом не е виновно, заслужава ли да бъде заточавано в дом без семейна топлина и красота?
Семейството дава идеологичност и индивидуалност – когато едно дете не се чувства индивидуално само по себе си, по ценностна система, по начин на мислене и по действия, когато не се чувства значимо, а по-скоро се чувства като временен полъх, който преминава от място на място и пак не намира какво всъщност е – тогава детето започва да страда от своето присъствие, то е самотно сред многото хора и тъжно вътре в душата си. Къде е мама да й сподели за изминалия ден, за първата „любов” в градината, да й разкаже за филма от киното, за новата дума по английски или просто за вънгреещото слънце? Къде е татко да му покаже първата шестица, да му помогне за завъртането на коридорната крушка, която е изгоряла вчера, и така да се почувства значимо и способно, или да му покаже новия номер, който е научило, да му подари обща семейна хартиена снимка за рождения ден – скромно но от сърце.. от голямо широко отворено сърце. А кой ще прочете книжка на това дете, за да заспи? Кой ще го научи то самото да чете… Кой ще му покажи същността на думата „дете”?
Всеки заслужава да бъде човек, да бъде фактор за световен просперитет, но така и за чисто личностна правилна нагласа към околната среда. Но докато достигне до тези високоустроени човешки достижения, детето трябва да мине през своя първи етап – да получи първата майчина прегръдка, да получи бащината подкрепа, да получи съветите за своето пребиваване, да получи своя първи учебен ден, да отпразнува Коледа край семейните слова и песни, да израства сред цветя, сред щастие, сред провали, но и утеха, сред подаръците на баба и дядо, сред екскурзиите с мама и татко, сред сутляжа на баба, който тя е направила с огромна любов, сред дядовите истории за живота преди, сред домашните шоколади и боядисаните яйца на Великден, сред задружно направените кифлички и курабийки- сред едно щастливо Детство!
А какво ми дава моето семейство ли? То ми дава всичко това – моя живот!
Есето на Анита Дангова, 10 клас, Национална търговска гимназия Пловдив, спечели втора награда в конкурса на КСУДС Пловдив на тема “Какво ми дава моето семейство”
