За културата и изборите, балотажно за Пловдив
Попитах още в деня след изборите – каква е перспективата – да се върнем с един мандат назад ли? И за да избегна злобни подмятания, че защитавам Иван Тотев, защото общината ме финансира, нека кажа, че и трите културни проекта, с които кандидатствахме с Ф2Ф Студио преди година, бяха отхвърлени. Без яснота кой е в журито, което приема и отхвърля проектите, и защо са отхвърлени изобщо. Тази година се отказахме да “играем”, защото бяхме загубили смисъл. Печелеха едни и съши хора. И колеги, които са талантливи в поръчките. Не съм се оплаквала, споделяла съм единствено огорчението си от опита да се парцелира културното “пространство”, което се подкрепя от общината. И от хора, които институционално се занимават с култура, а игнорират събития, освен, ако не са получили финансиране.
Ние продължихме да работим сами. И с приятели. Търсехме спонсори и понякога ги намирахме, друг път ни обясняваха, че е “много комплицирана” ситуацията. Но случваме все повече това, което искаме и все повече увеличаваме хората около себе си, които вярват в това, което правим.
Снощи с Юли бяхме на 3 изложби. И вървяхме пеш по Главната – трябва да си слепец да не видиш колко различен е Пловдив в последните 4 години и колко страхотни са, макар и наскърбени, творците в този град. Пак снощи чух, обаче, разочарование заради осъзнаването, че недоволството им срещу управлението на културата в този мандат е било яхнато от поредните политически фигури с мерак да градоустройват. Тези, които развяха знамето на внушенията за заедност, докато настройваха културната гилдия (и не само) срещу най-силния си опонент. Сега той е на балотаж. И тези, които нагнетяваха настървение срещу него, го подкрепят.
Този балотаж, всъщност, трябваше да се случи. За да даде урок на всички. На Тотев – че може да му подлагат динена кора, за да падне, хора, които предано го гледат в очите. На пловдивските творци – че трябва не да се нахъсват срещу управата, а да я натискат за решаване на проблемите им. И на мераклиите за власт – че печеленето на доверие, маскирано като грижа, може да успее веднъж, но после се сгромолясва шумно и отведнъж.
Защо ще подкрепя Тотев? Защото направи значителни промени в града и вече даде заявка, че има много още какво да учи, за да е добър кмет. Опонентът му в цял мандат показа, че “замразява” Пловдив. А продължава да говори като от последна инстанция.
Екатерина Костова, от книгата
Като стара пловдивчанка, която помни града от 50-те години на миналия век, заставам зад написаното в статията. Да, по-добър кмет от Тотев през прехода не сме имали. Аз не съм се облагоденствала нито за левче от Общината, но мразя безпочвените – бля, бля, бля… Трябвало да се изплаща, ами ще се изплаща, господа. Да сигурно има допуснати грешки, но само който не работи, а си чеше езика, не греши. Браво на автора на статията!
Аз не говоря за грешки, уважаема госпожо, а за злоупотреби. Да приемаш спокойно факта, че бъдещи поколения ще плащат днешните кражби, е съучастничество. И наистина – браво на автора на статията. Онзи ден публикува хубав текст за безобразията в първия изборен тур, което безобразие е сътворено от прекия политически ментор и началник на Тотев. Що за шизофренна оценъчна система? Къде е логиката? Изпълнителната и срамно концентрирана изпълнителна власт се оля. А кмета – в бели пелени! Ами да Ви питам тогава, щом проповядвате, че Тотев бил най-добрият кмет. А Вашето мнение за премиера?
Балотажът е безсмислен, след като за четвърт век елитите ни доведоха до избори без избор, до покупко-продажба на доверие. В този смисъл въпросът “Атанасов или Тотев” е порочен, защото затвърждава статуквото и хвърля прах в очите на хората. ГЕРБ, издънка на същия преходнически елит, просто усвои изкуството на витрината, а зад завесата ни товарят с дългове. Пробутват ни градинки и картинки, а в същото време има престъпен преразход на обществен ресурс. Ах, колко са удобни неколцина читави интелектуалци на този фон!… Г-жо Костова – недостойно е да печелиш в нечестно състезание. Престижно е да губиш от достоен противник. Този елит и този балотаж са само първото.