Една одисея в пловдивската 79-та секция

25 минути след старта на изборния ден в 6:00, две избирателки стоят пред неотворената 79-та секция в Пловдив и чакат председателката на СИК да реши какво да прави. “Коалиция за Бъгария ми изпраща двама нови членове, но без удостоверения” – обяснява жената, видимо
бъркана. “Обадете се в ОИК, за да съобщите за проблема” – казва едната избирателка.

-Kак да се обадя?

-Не може да нямате телефон, нали при всяка нередност сте длъжни да ги информирате? – недоумява избирателката.

Дъщеря й се изнерва все повече, защото пътува от Варна специално за да гласува. Влакът й е след 45 минути. А секцията все още е запечатана. Поне 4-ма застъпници наблюдават – като в цирк – ситуацията. И допълват сюжета с информация, че в 6:00 е нямало и кворум.

-Не мога да отворя при това положение – упорства председателката на СИК. Пенсионерката, изпратена от Коалиция за България като един от новите членове на комисията, но без удостоверение, приглася, че преди 7:00 не може да притесняват ОИК.

-За какво притеснение става дума? Имате двама избиратели пред секцията, която отдавна е трябвало да отвори, но не е. Има очеиизваден проблем и той трябва да се реши бързо – започва да се ядосва и избирателката.

-Тук пише: след 7 – тръска глава пенсионерката с нередовен документ. Председателката – също дама в напреднала възраст – е останала в ступор от пинг-понга на диалога, който привлича вниманието на полицая в училището, където е секцията. Мъжът приближава и председателката излиза от ступора. За щастие, в този момент пристига запъхтяна млада жена, член на същата СИК, която води двама души. Оказва се, че вечерта са работили в същата секция по материалите и удостоверенията им са заключени вътре. Застъпничка, която недоволства от факта, скоро се съгласява в присъствието на полицая секцията да се отвори и всички влизат вътре в 6:45.

Двете избирателки – майка и дъщеря – чинно следят от прага на вратата суетенето на членовете на комисията около списъци, урни и бюлетини. След 10 минути могат да влязат. Дъщерята чака дълго, за да проверят, както изразява съмнения единият член на СИК – щом е студентка – има ли право да гласува изобщо тук. С неудоволствие разбира, че тя иска три бюлетини и дори се осмелява да пожелае четвърта бюлетина -за референдума. Докато е в тъмната стая, се разиграва подобна ситуация и с майката – може или не може и за какво може да гласува. Пак с неудоволствие й подават четири бюлетини и плик.

И когато уж всичко вече върви към финал при вота на втората избирателка, с вече почти пуснати бюлетини в урните, една от застъпничките се обажда, че същият мъж със съмнения за правото да се гласува не е скъсал отрязъка на двете бюлетини, които вече са в урната за местните избори.

-Това значи, че гласът ми ще се брои за невалиден, нали? – казва избирателката и след като й отговарят “да”, настоява да й дадат нови бюлетини.

-Какво да правим сега, как ще гласувате втори път? – питат острани недоразбрали застъпници.

-А как ме оставяте – всички тук повече от 10 човека – да пусна гласа си два пъти, с цели две бюлетини без изобщо да реагирате, че трябва да се сложи втори печат и да се откъсне отязъка? Това за умишлено действие ли да го приема? – пита избирателката и вече гневна добавя – Станала съм рано, за да гласувам. И няма да мръдна, докато не го направя така, че гласът ми да е валиден.

Дават й нови бюлетини – от тези, които не са обработили правилно, и тя влиза за втори път в тъмната стая. Знае какво иска. Знае за кого да даде своя вот. Този път всичко май приключва с двата подписа в двата списъка, които й посочват. Но дъщеря й, която чака отвън, се включва в последния момент:

-На мен ми дадохте да се подпиша само в един списък – казва.

-Така ли? Ами заповядайте, в два трябва да положите подпис – отговарят от СИК.

Навън момичето пита майка си: “Ако започват така, как ще стигнат до края на деня? После как ще броят бюлетините? И как да сме сигурни, че ще е без грешки? Те не знаят какво правят”…

Избирателките сме аз и дъщеря ми. Гласувам на всички избори. Тя – също. За първи път членовете на СИК изглеждат така безпомощни.
КОЙ го прави всичко това? ЗАЩО е ясно…

-Сигурно сте една от тези, които учат навън – изпраща ни усмихнат полицаят.

-Не, една от тези, които избраха да учат тук – казва дъщеря ми.

-Вярва, че може да сме нормална страна. Затова гласува  – допълвам.

-И аз вярвах – като на себе си изрича полицаят.

Дъщеря ми успява да хване влака. Този път само за Варна.

Послепис: Пловдив е вторият по големина град в България. В него има 468 секции. За местни избори имат право да гласуват 286 995 души. За национален референдум – 307 588.