Йордан Камджалов: Гледам на всеки и на всичко като на потенциални свои учител
автор: Ваня Драганова
фотограф: Никола Попов
Йордан Камджалов е първият българин, избран едва на 30-годишна възраст за Генерален музикален директор в Германия. Канен е да работи с водещи оркестри в Берлин, Лондон, Цюрих, Лос Анджелис, Токио и др. Съосновател на Съюза на Генералните музикални директори и главни диригенти в Германия. През 2014 г. НАСА кръщава астероид на негово име. На 29-годишна възраст създава фондация за подпомагане на млади български творци.
След блиц-разговора, който F2F TV публикува през седмицата, днес ви предлагаме пълното интервю с него, направено от журналиста Ваня Драганова.
– Каква е частта на музиканта, учения и философа във Вашата личност?
– Като интерес и стремеж – абсолютно симетрична. Равностранният триъгълник на тези три основни стълба на човешкото познание е най-висшата проява на човека. Идеалът е да запазим равните съотношения между страните.
– Как бихте искали да Ви възприемат хората и всъщност интересувате ли се от мнението на другите?
– Искам да ме възприемат като това, което всъщност съм – един човек с огромен копнеж, жажда и стремеж да учи. А мнението на всеки един човек допълва общата картина и би могло да бъде голямо богатство, стига да знаеш как да го разбереш. Когато човек има посока, парадигма и идеал, не би трябвало да се отклонява от пътя си от нищо, но има мнения и хора, които могат да дообогатяват този път. Да правят целта му още по-красива и дълбока. Нито един човек при никакви обстоятелства не може да бъде носител на цялата истина, дори само ако допусне тази идея, ще пропадне в бездната на непоправимите грешки. Много хора, общества и цивилизации са попадали в капана на тази грешка и съдбата им е известна. Разум носи само схващането, че всички сме едно цяло, така че мненията на другите трябва да ни обогатяват. Има и благословени, и деконструктивни влияния, изцяло от нас зависи как ще ги интерпретираме.
– Как решихте да поемете по пътя на музиката, философията и науката като цяло?
– Избирайки едно от тези неща, ти автоматично избираш и трите. Между тези области има безброй тунелни преходи и е изцяло въпрос на съзнание да битуваш едновременно и в трите. А относно дирижирането, което стана моя съдба – това е нещо, което никога не съм решавал, понеже никога не съм подозирал, че бих могъл да се справя с него. Проф. Лилия Гюлева твърдо повярва в моите качества и ме изгради като хоров диригент, а проф. Васил Казанджиев – като оркестров. Тези хора ми дадоха смелост и дръзновение да поема по един път, за който не смеех дори да мечтая. Иначе с музика се занимавам от малък, майка ми е моята първа учителка. Но всъщност областта, в която се проявяваме, е нещо второстепенно, първостепенно е отдаването. Защото само ако се отдаде напълно на музиката, театъра, науката, спорта или на каквото и да е, човек може да достигне дълбините на своя потенциал. А това е фундаментално важната задача за всеки.
– Кои са вашите учители в изкуството?
– Те са много и споменаването на имена е деликатно, понеже винаги биха могли да бъдат направени крайно съществени пропуски. Моя основна идея е да се уча от всеки човек. Дори при срещата си с хората по време на лекцията ми за откриването на Европейската нощ на учените в Пловдивския университет, аз научих много. В такива случаи хората си мислят, че идват, за да научат нещо от мен, и това сигурно е така, но всъщност аз научавам много повече от тях. Поддържам тази своя вътрешна будност да гледам на всеки и на всичко като на потенциални свои учители. Човек може да научи много неща и от Луната, Слънцето, от всяко цвете… Вдъхновението за една музикална интерпретация може да дойде и от изригването на един вулкан.
– Добър избор ли е човек да се посвети на изкуството и науката?
– Това е възможно най-смисленият житейски избор. Всъщност всичко зависи от мотивацията – от вътрешната потребност да се занимаваме с наука или с изкуство. Има и хора с друга мотивация – ако един човек иска да се занимава с градинарство и си върши работата виртуозно, значи за него това е добрият житейски избор. Тоест е по-добре да бъдеш градинар с любов, отколкото астроном без. А изкуството и науката спешно се нуждаят от още една голяма доза морал, защото, ако те не са обърнати в полза на човечеството, ще се превърнат в нещо, обречено на забвение.
– Мислите ли, че фразата „Сега не е време за изкуство и наука” е клише?
– Науката и изкуството са левият и десният крак на човечеството. Ако се откажем от тях, ще се придвижваме с инвалидни колички. Често цитирам Гьоте, който казва, че където има наука и изкуство, там има и религия. Няма какво да се добави към това твърдение.
– Кои са предизвикателствата пред вашата сфера, погледната с хоризонта на 21 век?
– Битуват твърдения, че класическите идеали са на изчезване. И ако това е вярно, то основното предизвикателство е да се помни и пази онзи идеал, който е водил човечеството винаги напред – високия идеал на духа.
– Склонен ли сте да окуражавате по-младите и по-начинаещите от Вас в музиката?
– Когато се срещам с хора, нямам за цел да ги окуражавам. Това, което искам, е да се видим очи в очи и да си поговорим за нещата, които ни интересуват. И ако вдъхновението за някого от нас дойде като следствие, би било прекрасно. Показвам на хората моята автентична нагласа, това, което живее у мен. Не цитирам никого, защото ако просто преразказваме това, което живее у другите хора, без то да е станало наше лично преживяване, тогава ставаме един папагал. Тогава не бихме могли да имаме заразяващ импулс поради липсата на автентичност.
– Как си почивате и как се забавлявате?
– Работейки.
– Обичате ли да пътувате и имате ли свое място някъде по света?
– Обичам да правя всичко, което е свързано с работа и развитие. Не обичам да пътувам заради самото пътуване, както и да правя каквото и да било, ако то не е свързано с принос и развитие.
– Има ли нещо, за което досега не сте намерили време в живота си, а то Ви привлича?
– Абсолютно всичко, което не успявам да направя сега. Да, искам да стана алпинист, архитект, гмуркач, астроном, математик, физик, геолог, пианист, цигулар, певец, комозитор, бизнесмен, проповедник, спортист, танцьор, астроонавт, биолог, градинар…
