Оксфордското лято на един зрелостник или математика на успеха

Когато го видях, дни след завръщането му от Оксфорд и няколко преди да навърши пълнолетие, веднага разбрах, че пред мен вече не стои дете с бъдеще, а младеж със сериозна заявка за математическа кариера. Мирослав Маринов, грабнал Математическата звезда на Азия и първото място в престижната Азиатска математическа олимпиада AIMO преди година, днес навършва 18 с огромния шанс светът тепърва да го вижда трайно на математическия небосклон. Преди това, обаче, му остава да завърши 12 клас в пловдивската Математическа гимназия “Акад. Кирил Попов” и да се пребори за студентско място. Какво си пожелаваш за първия ти рожден ден като зрял човек, попитах го. Честно казано, освен обичайните здраве, щастие, приятели и успешно кандидатстване, нещо специално не се сещам – отговори.

И понеже не мога да му подаря нищо от желанията му, реших да го попитам за Оксфорд. Защото Мирослав се оказа единственият българин, прекарал 6 седмици през лятото там.

– Оксфордското ти лято – как се случи? В смисъл – как стигна до него?

Мирослав Маринов: Това е американска програма, която за първа година прави клон и в Европа. Научих го на официално събитие на Института по математика и информатика към БАН, на което присъствах. Съответно аз реших да кандидатствам, след което бях одобрен. В кандидатстването се наложи да приложа следните три компонента:
1)Решения върху определен списък задачи
2)Отговаряне на общи въпроси (математични и нематематични)
3)Препоръка от добре познаващ ме преподавател/ментор (по математика)

– Разкажи за ситемата, по която работехте там – ти, като единствен българин сред многообразието от ученици от цяла Европа – успя ли да се впишеш в начина на преподаване, занимания, оценяване?

Мирослав Маринов: Това е наистина първият път, в който съм единствен българин (т.е. няма други) от всичките участници. Имаше участници от различни страни в Европа – Великобритания, Испания, Словакия, Германия, Австрия, Белгия, Полша; до колкото знам в американския клон доста често са приемали и руснаци, и румънци. Не е трудно да общуваш с тях – ако можеш да общуваш с българи, няма причина да не можеш с чужденци – все пак всичките сме хора. Най-честите занимания бяха лекции по Теория на числата и теория на графите. От време на време имахме и по една лекция от някой известен математик – имахме честта да видим „Холивудски звезди” като Andrew Wiles, Ben Green, James Maynard, Minhyong Kim, David Conlon и др. Програмата продължи 6 седмици.

– Трите най-важни урока за теб от това лято в Оксфорд?

Мирослав Маринов: За пореден път осъзнавам, че е хубаво човек да ходи на най-различни места из света – това е наистина голямо богатство. Нещо повече, ако човек смята да подобри уменията си върху съответния език, най-добре е просто да се интегрира в съответната държава – аз лично не считам, че имах трудности с езика, но все пак си е хубаво за дълго време постоянно да говориш на чужд език.

– Предстои ти година на завършване и кандидатстване във висше училище? Къде виждаш пътя си?

Мирослав Маринов: За момента смятам само в Оксфорд да кандидатствам (с математика) – мислел съм го от преди, но сега след програмата съм по-убеден. Все още не съм разсъждавал относно резервни варианти в чужбина (най-вероятно е, всъщност, да няма такива).

– От Китай до Оксфорд – спирките, през които те отведоха математическите състезания – колко бяха, къде се случиха и какво ще запомниш от тях?

Мирослав Маринов: Между Китай и Оксфорд, поради математически състезания, посетих следните места:
1)Париж, Франция. Принципно, месеци преди Китай се проведе конкурс по математика в България, при който първите двама (аз бях вторият) биват поканени на едноседмична екскурзия до Франция и освен това биват и поканени (с доста добри условия) да учат за висше и в самия Париж. Аз, съответно, получих такава оферта (и имам време да отговоря до 15.10 – крайният срок за подаване в Оксфорд; т.е. трябва да избера точно едно от двете), но вероятно ще я отказвам поради редица причини (не само самия език)

2)Boston, САЩ. През средата на февруари се проведе Harvard-MIT Mathematics Tournament в MIT, САЩ. Участваха три български отбора, аз бях в отбора на МГ Варна. Този отбор успя да влезе в топ 10 (от 90 отбора) в единия от двата отборни етапа на състезанието, и съответно, да бъде награден.

3)Казан, Русия. След провеждането на три големи национални състезания в България, взимат по първите няколко от всеки клас (9-12) и с тези хора се провеждат контролни за определяне на отбора за Балканската олимпиада. Първата шестица отиват там, а втората шестица формират отбор за участие в националната олимпиада на Русия. Аз успях да попадна във втората шестица и съответно участвах в олимпиадата на Русия. За съжаление, голяма част от българския отбор тази година не се представи достатъчно добре – аз, в частност, се върнах с почетна грамота, можеше и бронзов медал да спечеля, не беше трудно, но и такива неща се случват.

Такива неща се случват, разбира се, защото животът не е уравнение с един отговор. Условията, които ти поставя, те карат да взимаш решения динамично. Понякога правилни, друг път – грешни. Но да продължиш да търсиш верния път. За да се развиваш. Мирослав Маринов със сигурност ще застава на не един кръстопът, разбира се – като всеки един от нас. Пожелавам му интуицията на математик да му помага във всеки един избор. Пак тя да не му позволява да се огъва пред трудности. И още – да помни, че първата му “звезда” в личния небосклон на успеха дойде с помощта на десетки хора от цялата страна, повярвали в него и убедени, че всеки талант трябва да получи шанс да покаже най-доброто от себе си. Може би един ден той да помогне на някоя звезда да засвети?

Послеслов:

– Звезда на Азия стана. А на Оксфорд мечтаеш ли?

– Едно по едно – нека първо успея да се интегрирам там 🙂