България настоява за специален статут в ЕС по въпроса с бежанците

България да получи специален статут при бъдещото разпределение на бежанците в Европейския съюз, предвид факта, че след предприетите мерки в Средиземно море целият миграционен натиск се пренасочва през сухопътната ни граница с Турция. За това настоя премиерът Борисов по време на заседанието на ЕС. „Благодаря на председателя на Европейския съвет Доналд Туск, че отбеляза, че България и Унгария ще влязат като държави с особен статут в разговорите“, каза министър-председателят. Пред журналисти в Брюксел той посочи, че след разговор с германския канцлер Ангела Меркел и с британския премиер Дейвид Камерън е получил и тяхната подкрепа. Борисов уточни, че е останал принципът на доброволност, тъй като самата идея за демократична и хуманитарна Европа не предполага наличието на квоти или задължителност. Той коментира и актуалната ситуация по нашата граница във връзка с миграционния натиск.

Само миналата седмица са задържани 3000 души при опит да излязат от България. „В Италия има 1000 души, които са на границата, и в България има 1000 души на границата дневно. Вече сме приели много бежанци и голяма част от тях са разселени в България. И в момента имаме достатъчно бежанци. Идването на подобни големи групи хора променя демографската ни карта“, подчерта Борисов. Наред с това припомни ситуацията в съседна Турция, където от доста време не се съставя правителство, както проблемите на Гърция.

„Имаме проблеми с контрабандата от Гърция“, добави министър-председателят. Той съобщи, че е поканил гръцкия си колега да посети България и да се запознае с начина, по който осъществяваме контрола по границата. Според Борисов, ако обединят усилията си в тази посока, България и Гърция ще могат да съберат и повече приходи.

По отношение на ситуацията в самата Гърция, посочи, че пред европейските си колеги е потвърдил изразената вчера пред медиите позиция и е получил техните поздравления. „Гръцкото правителство трябва да намери разумния изход. За България това е пример какво значи да не се спазва фискална дисциплина“, каза Борисов и добави: „Докато не се дисциплинират държавите в еврозоната, не виждам смисъл да бързаме с членството. Ако сега бяхме в еврозоната, също щяхме да дадем пари за Гърция – по-бедните ще дадат на по-богатите, което не ми се вижда логично. България в момента е много атрактивна не само с политическата и финансовата си стабилност, а и като място за инвестиции. Следващите години, ако българските политици бъдем мъдри, България ще бъде остров на стабилност“.

Министър-председателят беше категоричен, че са взети мерки, за да няма проблеми за хората, които имат депозити в гръцки банки в България. „Направили сме системи, за да ги наблюдаваме, за да не се създаде паника. Нека хората, които имат пари в гръцките банки в България, знаят, че те са самостоятелни от майките си в Гърция и няма проблем за парите им. Направили сме всичко необходимо като мерки“, добави Борисов.

В отговор на журналистически въпрос относно протеста на бизнеса, министър-председателят коментира, че не вижда основание за него. „Работодателските организации бяха при мен, чуха аргументите ми, че правим всичко необходимо да изчистим енергийната система от течове и повече харчове и да направим така, че да не се вдига цената за потребителите и индустрията“, каза Борисов. Той съобщи, че заедно с вицепремиера Томислав Дончев са изпратили в КЕВР за проверка над 330 договора за ВЕИ-та, направени по програмата за селските райони, което означава – с държавни или европейски средства, а са заявили, че са собствени. „Би могло регулаторът със стара дата да им събере парите, които са получили и съответно дори да наложи най-тежките санкции, но да изчакаме – това е работа на регулатора, не искам да се меся”, коментира Борисов.

Попитан за споразумението с Полша за ремонт на самолети, премиерът отбеляза, че би толерирал подписването му, ако е на финална фаза, защото ще даде възможност в дълъг хоризонт да пазим границата си. „С този ръст на икономиката след 15 години ще можем и сами да си купим нова ескадрила. Сега имаме проблем с това, че над 3,6 млрд. лв. вече сме изплатили по КТБ“, добави той.