По пътищата – илинденско настроение вече 4 месеца
Ако е вярно, че на Илинден не трябва да се работи, явно в илинденско настроение от март чак до юли се намират родните власти, в чиито компетенции е почистването на гората. Особено по пътищата към националните курорти. Особено когато дънери стърчат над платното, заплашвайки да се свлекат върху автомобилите. Това, което виждате на снимките, е пътят от Пазарджик за Боровец на 7 юли. Веднага след китното селце Радуил те посреща ей тази гледка.
После завоите стават толкова нагъсто, че трудно се спира за фотографиране. Но пейзажът продължава с различна честота до сърцето на елитния ни курорт. И след него.
Изброих и поне 4 места по пътя, където самият той е тръгнал да се свлича към деретата и свенливо е ограден с лентичка.
Подобна картинка, без тръгналите да си ходят пътни платна, видях при падането на мартенския сняг. Помните, че от тежестта му тази година на много места в българските планини пострадаха вековни дървета. Тогава пътувах непосредствено след бедствието. Беше бяло. И страшно.
Но четири месеца по-късно да завариш подобен пейзаж – е абсурдно!
Не пътуват ли депутати в онзи район, питам се.
Не пътуват ли кметове, заместници и прочие хора на местната власт – пак се питам.
Не пътуват ли министри, да се питам ли?
Трябва ли да се случи инцидент, за да се свърши елементарна работа в тая държава?
И докога ще е така?
В една малка статия колко много истина! На всяка една дума в написаното нямаше да вярвам, ако аз самата не се сблъсках с абсурда да видя река Марица в границите на Пловдив обраснала, затлачена… Явно кметовете, зам. кметовете, еколозите и всички останали се вайкат постфактум. А след жежкото лято ще дойде есента – дъждовна, буйна и да им е яка гърбината на тези, върху които ще се изсипе гневът на природата и нейните стихии…