Фонтаните в Пловдив пропяха… но на ухо

Пеещите фонтани в Пловдив, които мълчаха в последните 30-тина години, днес отново пропяха… но на ухо.  Церемонията по пускането на ремонтираното съоръжение се очакваше да ознаменува подобаващо официалната титла на града като европейска столица на културата. За нея пристигнаха двама министри – Лиляна Павлова и Вежди Рашидов, депутати, кметове от региона и дори градоначалникът на Варна… Стотици пловдивчани останаха зад ограничителните ленти, опасали официалната трибуна, която след словото на кмета Иван Тотев и отброяването на последните 10 секунди до старта на песента на фонтаните…  потъна в тъмнина. И в тиха музика, като за лека нощ. Добре, че не дойде премиерът, със сигурност щеше да роди някой виц от типа – ако така ще ви пеят фонтаните, аз да се пробвам, за да ме чуят всички… Но, сериозно – каквото и да беше това, което се случи – гаф, некадърност, саботаж  – умишлено или случайно… не се получи добре. И не за кмета не беше добре, а за целия град. Защото очакването на хората за значимост на момента някак си…. остана излъгано.

Така тихо и на пръсти ли ще бъдем европейска столица на културата? Или на някого просто много му се иска да не сме?

Не знам за вас, но на връщане от иначе изключително красивото съоръжение и картината с танцуващата, макар и на тихо, но в разноцветни светлини вода, пуснах музиката в колата си. И на фона на Ози Озбърн дъщеря ми възкликна – по-силно звучи от Пеещите фонтани…

Е, запяха, макар и на ухо. Ако не им коригират звука, май ще трябва да се научим, че ще ходим не да ги слушаме, а да ги… подслушваме 😉