Хвърчила в Пловдив. Или как децата със специфични потребности могат да се научат да летят

“Ще ми покажеш ли как пускаш твоето хвърчило в небето?”

5 годишният Калоян не отговаря. Взима хвърчилото и хуква по пътечката към гората край Братската могила в Пловдив.

“Не ви познава, няма да ви отговори” – усмихва се майка му Мартина, докато го наблюдаваме как се отдалечава. Детето е със симптоми на аутизъм. “Очите ни се отвориха в детската ясла, когато беше само на 2 и половина, разказва Мартина. Плашеха го различни шумове, не общуваше с другите деца.” Още тогава родителите търсят специализирана помощ. Но разбират, че тя помага само ако намериш подходящите хора. Успяват да го направят преди 2 години и оттогава с всеки ден виждат как Калоян се променя.

Промяната идва с психолозите и логопеда от Консултативно-терапевтична инициатива „Хвърчило“ в Пловдив – млади момичета, които вярват, че за да полети, на едно хвърчило му трябват единствено приятел,
въздух и небе. Калоян е само едно от децата със специфични потребности, на което помагат. Категорични са, че мястото им и в игрите, и в заниманията в детската градина и в училище е до децата в норма. Затова и организират семеен пикник с хвърчила, на който канят всички малки пловдивчани.

В този ден Калоян е щастлив с хвърчилото си. Струва ми се, че дори ми се усмихва, когато минава край мен. Усмихнати са и другите деца, родителите им.

Това все още липсва в детските градини, казва Мартина – педагозите там не са отворени към различните деца, не са достатъчно толерантни. А на Калоян му предстои училище. И смятам, че трябва да бъде с връстниците си. Ако го затворя вкъщи, няма да постигнем нищо.

Момченцето успява да вдигне хвърчилото си и то полита. С другите.