Светлозар Желев: книгите, освен забавление, ни учат и правят човеци; достойнството на твореца е наша обща отговорност
Мина още един Световен ден на книгата. Но за хората, които не приемат любовта към четенето само като фейсбук статус в този ден, книгата ще продължи да има значение и утре, и след това. Ето защо потърсихме Светлозар Желев – човек, в чиято биография реабилитирането на четенето и на българските автори отдавна не е само професия, а кауза. Бивш директор на издателствата “Колибри” и “Сиела”, сега – директор на Националния център за книгата към НДК, за читателите на F2F TV той говори пред Екатерина Костова.
F2F TV: Преди десетина години стана причина този празник да дойде у нас. Какво се промени в света на българските книги от тогава до сега?
Светлозар Желев: Прекрасно много неща. Преди 10 години българската литература беше неглижирана и от издатели, и от читатели, и от книжари, и от медии. Цареше наистина варварски нихилизъм, плод според мен, на предходния социалистически период в родната литература. В началото на 90-те много български писатели пишеха под псевдоним, за да бъдат четени. Имаше медии, които в прав текст ми казваха, че главните редактори са забранили представянето на български автори, защото, цитирам, „никой не се интересувал от тях”. Тогава българската литература оцеля благодарение на издатели като Божана Апостолова, които запазиха живота, физически и ментално, в българските поети и писатели, публикувайки техните книги, особено на новите имена, на дебютанти, на сегашното най-силно литературно поколение. Те поддържаха българската литература жива, и жизнена. За което трябва да отдадем почитта си.
След 2000-та година нещата се промениха, няколко издателства започнаха програми за издаване на българска литература , малко по малко нещата започнаха да си идват на мястото. Появиха се знакови имена, читателската аудитория, благодарение на съвместните усилия на издатели и популяризатори, насочи погледа си към българската литература. И литературният контекст започна да придобива истински образ. Наградите на Хеликон, „Роман на годината”, „Иван Николов” за поезия на Божана Апостолова, дадоха необходимата енергия за една по-стабилна познаваемост и усещане за смисъл. За да бъде една национална литература силна, тя има нужда от цялостност – произведения – от поезията и високата литература, до жанровата и комерсиалната литература , заедно с оперативната литературна критика, медийното отразяване, наградите, литературният живот, създават литературния контекст, който е въздуха, който диша литературата. Наградата „Рицар на книгата” дойде като признание към хората, които допринасяха в тези тежки времена да осигурят медийната и институционална подкрепа за израстването на променящата се и търсеща своето приемане нова българска литература. Това донкихотовско начинание – на всички – и писатели, и издатели, и медии, и политици и общественици, роди настоящата, що-годе приемлива ситуация. Българската литература е видима, българските писатели заеха своето място като важен елемент от живота на целия социум, те са във върховете по продажби в книжарските вериги, нещо което беше немислимо буквално до преди 10 години. Промяната е видна, трябва обаче да продължим да работим.
F2F TV: В едно твое интервю четох, че българите четат, но не купуват книги. Само финансова ли е причината?
Светлозар Желев: Със сигурност това е най-голямата причина. В последното социологическо проучване, организирано от Асоциация Българска Книга, притеснително беше, че 27% от запитаните не са прочели една книга през живота си и „не смятат това за важно и не виждат смисъл в това”. Това е страшно, тези хора са загубени, не само за книгите, те са загубени за България и нейното бъдеще. Повечето от хората изтъкват именно финансовата причина като основна пречка пред възможността те да четат повече. Чак след това са липсата на време, или други забавления. Проблемът с икономическата мизерия, която бавно, но постоянно прераства в мизерия на духа, е може би най-големият проблем в българското общество през последните 25 години. Аз винаги съм казвал, че проблемът не е просто в четенето, а в отношението към книгата, към нейната важност, към приоритетизирането й. Защото книгите, освен забавление, ни учат и правят човеци. Разбирам позицията на хората, които казват, че нямат възможност да си купуват книги, колкото би им се искало, тук, в една бедна страна като нашата идва функцията на държавата, с данъчни облекчения – продължаваме да бъдем едва втората страна в целия Европейски съюз с пълна ставка на ДДС върху книгите и обновяването и обогатяването на библиотечния фонд – когато човек няма възможност да си купи книга, той може да я заеме от библиотеката. В този смисъл, въвеждането на библиотечен стандарт, за което се борим от години, ще бъде огромна стъпка напред, като държавата поеме своята отговорност да осигури на гражданите си достъп до знание, както повелява Лисабонският договор на Европейския съюз. И разбира се, че купуването на книги е от изключителна важност, защото един писател, както всеки друг човек, живее от плодовете на труда си и за да бъде осигурено неговото съществуване, животът му, неговият и на семейството му, за да може да пише произведенията си и да ги споделя с нас, той има нужда от заплащането на труда си. Достойнството на твореца е наша обща отговорност.
F2F TV: Социалните мрежи иззеха монопола от медиите в представянето на нови книги и автори. Морето от информация може, обаче, да удави дори добър автор. Кой трябва да поеме спасителната роля на рекламата, според теб – самият автор, издателството?
Светлозар Желев: Рекламата и популяризирането на една книга е общо дело – и медиите, и оперативната критика, и блоговете, и издателите, и книжарите, и авторът са задължителни брънки във веригата, за да достигне информацията до читателите. Всяка една от тях са фаровете, които да насочват читателя в огромното море от заглавия на пазара. Всеки читател, съобразно собствения си литературен вкус, се насочва към източник, на който има доверие, дали литературен критик, издателство, блогър или книжар. Функцията и важността на тези личности става все по важна в литературния контекст и именно за това те трябва да бъдат стимулирани.
F2F TV: Националният център за книгата предлага програми в подкрепа на българските книги. Актуалното в момента?
Светлозар Желев: В момента, както казах и по-горе, палитрата на българската национална литература е може би най-богатата през последните 70 години. Националният център за книгата към НДК подкрепя издателите и писателите, хората, които са приели мисията да направят българската литература видима и да й дадат възможността тя да достигне до истинските читатели. Центърът ще подкрепя издателства и книги, които са важни за литературния контекст, млади автори, дебютанти, таланти, вече утвърдени имена, но с изключителен принос към нивото на националната ни литература, проекти, които освен задължителното си литературно качество, са и жизнени, и спомагат за развитието на рецепцията на българската литература в страната и чужбина. Поемайки най-големия издателски разход, този за печата, програмата на Националния център за книгата, изисква от издателите да отделят достатъчно средства за достойно заплащане на авторския труд и да инвестират средства, време и възможности именно в популяризирането на книгата и автора в страната и чужбина. Това е нашата цел – да направим видими изключителните таланти на българската литература и да подпомогнем издателите, които са приели това за мисия. Имаме чудесни писатели и поети и те трябва да заемат полагащото им се място в сърцата и библиотеките на българските читатели.
F2F TV: Как виждаш бъдещето на българската книга – търсенето на читателите и зад граница, дигиталното разпространение или?
Светлозар Желев: Във всички посоки. Дигиталният пазар е случващото се вече бъдеще на книгата. Но той не е противник на книжното тяло, между тях няма борба или невъзможност от съвместно съществуване. Напротив, аз смятам, че те се допълват взаимно и книгата, независимо от носителя – хартиен, електронен или аудио, запазва своята същност и съдържание. Ние трябва да се борим за читателите, да направим колкото може повече от младите хора четящи, това е голямата борба. Да бъде ясно артикулирано и комуникирано – четенето е знание и удоволствие. Това е единственият начин за добра реализация в живота, книгата продължава и ще продължава още много много дълго време да бъде истинският носител на знание, книгите учат и на емпатия, разбирането на другия, приемането на чуждата позиция, житейски опит, смисъл, изживяване на емоциите и тяхното приемане. Тя все още е най-мощния и силен носител на националност и характер, тя ни прави човеци и българи. Ние трябва да направим всичко възможно да печелим хората за книгата, за да бъдем истински конкурентно способни в съвременния глобален свят, в който без знания, езици, но и усещане за принадлежност и сила, почерпена от националните корени, ще ни превърне в „бананова” република. Българската диаспора по света е важна част от тази борба за запазване на българското и пряк приемник на българската литература. За прекрачването на границите и заемането на полагащото й се място на световната литературна карта, където много години българската литература съществуваше само спорадично, са необходими общите усилия на институции, издатели и медии, и на целия литературен контекст. Само всички заедно, стъпили върху една стратегия за бъдещето на българската литература в България и по света, може да постигнем тази най-свята цел. Надявам се тази цел да бъде реализирана в едно наистина обозримо бъдеще. Вярвам в силата и жизнеността на българската литература и в нейното достойно място в литературния свят.
фотограф: Силвена Тончева
