Национална Асоциация за приемна грижа: Слаб (2) за държавата за развитието на приемната грижа

автор: Национална Асоциация за Приемна Грижа, НАПГ

В грижата от близки и роднини няма никакво развитие, извън системите остават децата с работещи извън страната родители. Няма данни, че приемната грижа бележи развитие на качеството и е подложена под въпрос устойчивостта на резултатите от проекта, за който са похарчени над 19 млн. лв.

2014 година е ключова за развитието на приемната грижа в страната. На първо място, това е годината в която се отбеляза най-високият ръст на приемната грижа в страната – към 30.06.2014 г. в приемна грижа са настанени 2178 деца. През годината приемната грижа вече е развита в национален мащаб и освен в големите градове, тя достигна до малки населени места и ангажира хора, които за първи път се сблъскват с нейното естество. Това се казва в годишния доклад „Бележник за средния успех на държавата н грижата за децата“.

Според доклада, 2014 г. е ключова година и за процеса на деинституционализация и стесняване входа към институциите. Двата механизма за това са превенцията на изоставянето на деца и настаняването на деца вместо в институции, в приемна грижа. От 599 деца, настанени в приемни семейства за периода януари – септември, 2014 г. 173 деца са от специализирани институции, а други 315 са от общността. Най-висок е броят на настаняванията на малки деца до 3 г. – 315.

На трето място в рамките на проект „И аз имам семейство“, започна процеса на децентрализация на приемната грижа, който трябваше да завърши още през 2013 г. Удължаването на проекта, позволи приемната грижа да се доставя на двоен режим – държавен и общински, и през годината това доведе до поддържане на неравнопоставеност на приемните семейства и несигурност в общините как ще продължи процеса на децентрализация.

През 2014 г. по проект „И аз имам семейство“ трябваше да се финализира т.нар. „единен финансов стандарт /ЕФС/“ за приемната грижа, който да позволи от 2015 г. тя да се доставя изцяло от общините с ясна субсидия от републиканския бюджет. По инициатива на АСП е създадена група за разработване на ЕФС на приемната грижа като делегирана от държавата дейност, в която се включи и Националната асоциация за приемна грижа. През 2014 г. се промени и програмата за обучение на кандидатите за приемни семейства – в Програма за допълнителна квалификация на кандидатите за професионално приемно семейство с нов модул – тема 6 – за обучение на приемни семейства за предоставяне на приемна грижа за деца в риск, търсещи и получили международна закрила (включително непридружени непълнолетни и малолетни бежанци). Това е свързано с актуалната международна ситуация и увеличаване броя на лицата и децата, търсещи убежище в страната, което поставя пред приемната грижа още по-високи изисквания.

Съвсем не на последно място, 2014 година е ключова за развитието на приемната грижа, тъй като темпът и обемът на услугата, достигнат по проект „И аз имам семейство“, следва да бъде запазен, за да се избегне срив в развитието на услугата след приключване на проекта. Това е важно с оглед устойчивостта на добрите резултатите от проекта и високият разход, направен по него – над 19 млн. лева.

Предизвикателства в управлението на приемната грижа през 2014, които оказват влияние върху качеството й

Все още в страната се шири неподкрепено с факти разбиране, че самото наличие на приемни семейства е достатъчно условие за развитие на качествена грижа за децата, които се нуждаят от нея. Силно се надценява това първо ниво на приемната грижа: приемно семейство – настанено дете. Това води до пренебрегване на нивото на управление на приемната грижа, което има няколко аспекта:

Първият аспект на управлението на приемната грижа, с най-голямо влияние върху нейното качество, това е планирането. И в Бележник 2014 отбелязахме, че в момента това е огромен дефицит на приемната грижа още повече, че е разпокъсана на държавно (през проект „И аз имам семейство“), регионално и общинско планиране. Този недостатък на планирането на приемната грижа, влияе на процеса на подбор на приемните семейства не е ясно за какви деца (като профили) се търсят семейства. Така се набират семейства, които не отговарят нито на нуждите на общината, нито на нуждите на региона. В последствие, приемните семейства биват притискани от ДСП и ЕПГ да променят своя профил, за да могат в тях да са настаняват деца, за които се търси семейно решение. Правилният процес на управление на приемната грижа е да се набират семейства, които отговарят на профила на децата за които се търси настаняване – напр. деца с увреждания, деца с проблемно поведение и в по-голяма възраст, ако вече в общината/региона е овладяно настаняването на малките деца в институции.

Вторият аспект на управление на приемната грижа със силен ефект върху качеството й е оценяването и одобрението на кандидат-приемните семейства. Не бива към процеса на приемна грижа да се пренася грешният модел от осиновяването, а именно почти всеки които желае да бъде приемен родител (осиновител), да добие право за това. Много важно е всяка роля в подбора на едно семейство за приемно да се напълни с необходимата компетентност– ролята на социалния работник, който прави оценката, ролята на обучителите, ролята на допълнителни специалисти, ако са включени в оценката (психолог, терапевти), ролята на екипа по приемна грижа и най-вече ролята на Комисията по приемна грижа. Последните – Комисиите по приемна грижа, трябва да генерират собствена експертиза за приемната грижа, а не единствено да преповтарят предложенията на предишните нива на преценка на кандидатите. Неприемливо, но масово в практиката към момента, комисиите изискват от оценяващия социален работник крайно становище за кандидатурата и не могат да изкажат собствени препоръки по отношение на тезите в оценката, както и да вземат окончателното решение, тоест отговорност дали в приемната грижа ще бъде допуснат качествен кандидат. При спорни кандидатури, комисиите връщат към доставчика доклади за изрично становище дали да бъде одобрен или не кандидата, вместо да имат собствена интерпретация на информацията от доклада и изказване на крайно решение.

Третият много важен аспект на управлението на приемната грижа, със силен ефект върху нейното качество, е дефиниране на ролята на доставчика, особено в процеса на все още непълната й децентрализация. В момента в страната има масово неразбиране на тази роля. Много често, объркани от двойния режим на доставка и поради ниския си капацитет, социалните работници от ОЗД, директно настаняват деца в семейството, без да смятат за необходимо да уведомят доставчика на семейството. Често чуваме думи от рода на „Кои сте вие, че да ви уведомяваме?“, „От кога ОЗД трябва да уведомява доставчика?“ и т.н. В отделите за закрила на детето има неразбирането, че доставчикът гарантира подкрепа към приемното семейство и регулира неговата натовареност, а по този начин пряко влияе върху качеството на грижа за децата и стреса у приемните семейства.

Ролята на доставчика на приемна грижа, е важно да се уточни и да бъде изграден капацитетът на общините да управляват тази своя роля. От тях се очаква не само да развият приемната грижа чрез екипа по приемна грижа по проект „И аз имам семейство“, но и да я поддържат като необходим обем и качество, да развиват динамичен към нуждите на децата и приемните семейства пакет услуги за подкрепа на настаняванията и да анализират редица индикатори за това как приемната грижа се развива, които засега не са приоритет на никого в страната. Това са индикатори като стабилност на настаняванията, провалени настанявания, къде отиват децата след напускане на приемното семейство, брой премествания на децата и др. Тези индикатори са показатели за качеството на приемната грижа и какви цели обслужва на национално ниво. В момента проследяване на подобни индикатори има само в няколкото екипа, създадени по проекта на УНИЦЕФ и в центровете на фондация „За Нашите Деца“. От друга страна общините, в които масово е развита приемната грижа по проекта (и които трябва да приемат и семействата които към края на 2014 г. все още са към ДСП) нямат развит капацитет за управление на приемната грижа, или изобщо не осъзнават тези аспекти на грижата. Нещо повече, в общините има страх да се поема отговорността за развитието на приемната грижа, което е отразено и в тяхното становище за въвеждането на единния финансов стандарт, в което изказват своята колебливост за децентрализацията на услугата. Този техен страх е разбираем особено, след като общините, в които се разви приемната грижа през последните 2 – 3 години, не разполагат с друг ресурс освен екипа по приемна грижа, в които има голямо текучество. Самите екипи не са обучавани в управление на приемна грижа, а само в нейната доставка.

Качеството на приемната грижа през 2014 г.

Следва да се отбележи наличието на разработена методика с индикатори, чрез които се прави оценка на качеството на приемната грижа, в която разбирането за качество е много добро, но въпросът е дали то е широко споделено.

Нека напомним, че участниците в приемната грижа са много – детето, неговото биологично семейство, приемното семейство, отделите за закрила на детето, доставчика на приемна грижа и други специалисти. Затова, за да се говори на национално ниво за качество на приемната грижа, е необходимо споделено разбиране на това. Необходимо е Агенцията за социално подпомагане да сподели това си разбиране с общините, Екипите по приемна грижа, доставчиците на приемна грижа и дори приемните семейства. В противен случай те развиват своето разбиране, включително започват мониторинг на процеса, без да бъдат въвлечени другите участници в това. През ноември, 2014 г. се предприеха проверки от инспектората на АСП, които целят да мониторират качеството на грижата (отново само на ниво отношенията приемно семейство – настанено дете, но не и управленския аспект), без яснота у другите участници с какъв инструмент, и с какъв резултат ще излезе проверката. В хода на тези проверки са допуснати много лоши практики в Стара Загора, които предизвикаха бърза реакция и становище на сдружение „Самаряни“ до институциите.

Качеството на приемната грижа през очите на приемните семейства

Трудно е да се обединят възприятията на приемните семейства за качеството на приемната грижа. На Националната среща по приемна грижа, организирана от Националната асоциация за приемна грижа през април 2014 г. като основна разделителна линия между приемните семейства се усети разликата между тези, които ползват ефективна подкрепа, и семейства, които не могат да разчитат на никаква подкрепа. В този смисъл е и анкетата, която предложихме отново на приемните семейства през октомври 2014 г. за качеството на приемната грижа. Една част от семействата имат много добро разбиране за това от какво зависи приемната грижа – от правилния подбор на кандидатите и че не бива на това да се гледа като на право, до това как приемното семейство и доставчикът могат до отговорят на нуждите на детето. Висока оценка отново се дава на доброто отношение към семейството и подкрепата на доставчиците. Има обаче и друга категория отговори на приемни семейства, които показват или липса на подкрепа, или неефективна подкрепа към тях. Тези отговори препоръчват приемните семейства „да бъдат оставени намира и само веднъж на 3 месеца да бъдат посещавани“, отричат ролята на обученията на доставчика на приемна грижа, както и поставят изисквания от „приемни семейства да не се осиновяват деца“. Тези разбирания за приемната грижа, когато са споделени от приемни семейства, будят доста безпокойство дали в приемната грижа са допуснати правилните хора и какво се случва с децата, за които се грижат.

И накрая – ролята на ОЗД в приемната грижа и нейното качество

По смисъла на българското законодателство приемната грижа е услуга и мярка за закрила. В същото време доскоро основният доставчик на този вид грижа бяха отделите за закрила на детето. В тази си двойствена роля, на настаняващ орган и на доставчик, отделите за закрила на детето към момента продължават да имат ключова роля за качеството на приемната грижа.

„В добрите практики отделите за закрила на детето познават добре нагласите, възможностите и способностите на приемните родители, с които работят и съобразяват това с нуждите и особеностите на детето, за което се търси приемно семейство. Случвало се е, обаче, на приемни родители, които си търсят правата, открито да им се заявява, че “няма да видят дете”. Предпочитанието често е за “сътрудничество” на ОЗД с послушни и покорни приемни родители.“, по думите на приемен родител.

Опитът на неправителствените организации-доставчиците на приемна грижа също минава през подобен процес. Когато дете се настани в приемно семейство с доставчик, доставчикът очаква от отдела да свърши своята работа по случая на детето – предоставяне на необходимата информация за детето (става масова практика да се настаняват деца с доклад от отдели за закрила на детето от 1 страница), прегледи на случая, придвижване на документи за осиновяване, бързи решения за деца, които са във възраст все още да могат да бъдат осиновени, осигуряване на достъп до базисни услуги като училища, градини, здравно обслужване. Напрежение възниква, когато доставчикът има очаквания за настанените при него деца от отделите за закрила на детето. В такива случаи доставчикът също често бива „наказван“ с извеждане на децата от приемните семейства.

Когато се говори за качеството на приемната грижа през нуждите и правата на детето, особено в процеса на деинституционализация, решаващо значение имат решенията, които отделите за закрила на детето вземат за детето. Споделяме случая на дете на 5 години, настанено от раждането си в ДМСГД в гр. Варна. Към 5-тия си рожден ден то вече е преживяло 2 връщания от осиновяване и 1 връщане от приемно семейство. През 2014 година е настанено от дом в приемно семейство в гр. София. В определен момент Отдела за закрила на детето отново определя детето за осиновяване и едва след настояване от страна на доставчика на приемна грижа, и след възстановяване на историята на детето, се съгласява за момента то да не бъде планирано за осиновяване.

През прегледа на подобни случай, ролята на отделите за закрила на детето в процеса на приемната грижа изглежда все по-провалена. Те нямат капацитет да обслужват навременно и с необходимата информация случаите на децата, нямат време и капацитет да възстановят историята на децата и на нейна база да вземат решения. Като се прибави към това и извежданията на деца от големи градове към малки населени места, само защото там има приемни семейства (но няма деца), все повече се поставя под въпрос централизирания начин на управление на системата за закрила на детето и ключовата й роля за качеството на грижата и услугите на местно ниво.

Отглеждане на деца от близки и роднини

В България към 31.12.2013г. над 6700 деца се отглеждат официално от близки и роднини и само за периода януари – септември на 2014 г. са настанени 925 деца. Няма особени промени в тази предпочитана мярка за закрила през 2014 г. Не е ясно и колко получават подкрепа и колко не могат да се възползват от нея, тъй като такава информация не се събира. В рамките на проект „И аз имам семейство“ е оказвана подкрепа и на роднини и близки с настанени деца.

Проектът „И аз имам семейство“

Проект „И аз имам семейство” се представя и отчита като един от най-успешните проекти от Плана за действие на Визията за деинституционализация на деца. Отчетът за успех се базира на преизпълнение на първоначално заложените индикатори за успех. Идентифицираните проблемни области се отнасят към специфичните цели на проекта.

За да бъде приемната грижа децентрализирана социална услуга, е разработено предложение за единен финансов стандарт, но липсва яснота за неговото прилагане, както и за управлението на услугата. Все още липсва разработено предложение за промяна на режима за предоставяне на заместваща приемна грижа. Сериозен е и въпросът за устойчивостта на проекта като екипите по приемна грижа, приемните семейства и децата, настанени в тях са обезпечени с допълнителен финансов ресурс до месец май 2015 г., за предоставяне на услугата децентрализирано (чрез държавно делегиране) се налага и промяна в Закона за държавния бюджет.