Главният прокурор – против придаването на нови правомощия на прокуратурата в гражданското съдопроизводство заради създаване на условия за намеса на държавни органи в частнoправни отношения
Главният прокурор Сотир Цацаров се обяви против придаването на нови правомощия на прокуратурата в гражданското съдопроизводство. Те се съдържат във внесения в НС законопроект, в който се предвижда прокурорът да може да започва производствата по ГПК в интерес на държавата, общините или на граждани, ползващи се с особена закрила на закона, както и да встъпва в такива производства.
“Въвеждането отново на такива разпоредби не може да бъде оценено положително. Проблемът не е в това, дали прокуратурата има необходимите „капацитет и интегритет” да упражнява такива права. Такива доводи принизяват ефекта от подобен закон до нивото на обикновения политически популизъм” – е становището на Сотир Цацаров. В официалната му позиция се казва още, че “придаването на нови правомощия в гражданското съдопроизводство създава условия за намеса на държавни органи в частно-правни отношения, което, може да създаде опасни прецеденти в развитието на нормалния граждански оборот”.
Цацаров смята, че “освен това, действащият ГПК предвижда принципното положение, че държавата се представлява от министъра на финансите, а по дела, които се отнасят до недвижими имоти, държавна собственост – от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Конкретният повод /сделките „за едно евро”/, не може да обоснове сам по себе си предлаганите изменения. В наказателния процес прокуратурата разполага с правото да претендира мерки за обезпечаване на глоба, конфискация и отнемане на вещи в полза на държавата. Повече права не са нужни на държавното обвинение, а на министъра на финансите, при осъществяваната от него защита на интересите на държавата, включително и в гражданския процес. Максималното разширяване на правомощията на прокурора би могло да бъде възможността да обжалва всеки съдебен акт, който засяга имуществените права и законни интереси на държавата /и само на нея!/”.
Независимо от оттеглянето на Законопроекта за допълнение на Наказателно – процесуалния кодекс, поради направените изявления за такива промени в Закона за съдебната власт, главният прокурор коментира и възможността да спира финансови операции или сделки за срок до 48 часа. “Такова законодателно решение, според него, е крайно неприемливо. “То крие опасности за свободния гражданския оборот и за търговците, далеч по-големи от тези, които могат да възникнат с коментирания по-горе ЗИДГПК. Логично е министърът на финансите да разполага с такива правомощия при защита на интересите на държавата и то в изключителни случаи. Главният прокурор се нуждае от такива правомощия по Закона за мерките срещу финансирането на тероризма и по Закона за мерките срещу изпирането на пари, но не и в други случаи”.
Главният прокурор запозна министър председателя с позицията си днес. По данни на Прокуратурата, Бойко Борисов е споделил напълно аргументите на Цацаров и се е ангажирал да запознае с тях парламентарната група на ГЕРБ. Министър-председателят също е изразил становище, че връщането към законодателни решения, отменени от 1998 година, е спорно, и следва да се търси друг подход, свързан с права на министъра на финансите, като представител на държавата, който подлежи на парламентарен контрол.
По късно днес на среща в Съдебната палата главният прокурор запозна с позицията си и работодателските организации Асоциация на индустриалния капитал в България, Българска Стопанска Камара и Конфедерация на работодателите и индустриалците в България. От Прокуратурата съобщиха, че позицията на Сотир Цацаров е подкрепена от представителите им.
