Късометражният филм “ECCE HOMO” на Димитър Кутманов – черно-бял летящ старт за 26 годишния режисьор
Бивш министър на екологията в Румъния, библиотекарка в Букурещ и актриса, чиято звезда тепърва изгрява в северната ни съседка – това е екранната тройка, на която Димитър Кутманов се доверява, за да направи филма си “ЕCCE HOMO”. Той е дипломна работа на 26 годишния бивш възпитаник на Английската гимназия в Пловдив, с която завършва режисура в Академията в Единбург. Сниман на лента, черно-бял, 30 минутен, без диалози, с оскъден voice over и един единствен монолог в началото – ето още няколко белега. “Това е бавно кино, въоръжете се с търпение” – предупреждава режисьорът пред първата си публика под тепетата. Преди това у нас филмът е прожектиран в извънконкурсната програма на София Филм фест.
Димитър изглежда trendy под резките сенки в Петното на Роршах – в родния му Пловдив не е изключение да видиш младеж на неговата възраст с шапка и сако в стил Великият Гетсби, но усмивката и маниерът му издават вътрешна свобода, каквато рядко можеш да срещнеш под тепетата без да крещи, че е поредното арт-клише.
Мечтата да учи кино го води в Лондон веднага след завършване на гимназия. Но в града остава едва един семестър. “Почувствах се объркан. От целия хаос. Не намерих и съмищленици.” Връща се у нас. И записва индология в София. Екзотичната специалност отваря нови хоризонти пред него. За да ги следва, той отново потегля на път – сега към Кеймридж, но пак с първата си любов – кинознание и кинопрактика. Дипломната му работа – “Вкус на вода” – е притча за дете, млад човек и старец. Получава най-високата оценка в историята на неговата специалност – нещо като 90 от 100 възможни точки. “Този филм ми даде самочувствие и увереност.” Но продължава да търси още. Така се оказва в Единбург.
“Еcce Homo” e абсолютна противоположност на динамичния живот на Димитър. “Обичам бавното кино”, казва. Едно от предимствата му, според него, е, че е близо до живота. И до човек. Затова избира и “бавна” история за филма си. И я разказва с ниска камера. С много атмосфера. И – както вече стана ясно – в черно-бяло.
Младата Ада се грижи за болната си майка в самотната им къща. Ежедневието им е като ритуал, в който сякаш може да се променя само пламъчето в газената лампа. Крехкото момиче, което иначе цепи с мъжка сила дърва, се губи в мъка, страх и отчаяние от влошаващото се здраве на майката. Един сън – метафора – го освобождава от бесовете. Какво следва – смърт или чудо?
Финалът на филма – тогава, когато се чува камбаната – е единственият момент с цвят в него. Философията на автора е събрана брилянтно в последните 30 секунди. Без да се натрапва. Простичка като зелена трева и чуруликане на птички.
“Еcce Homo” е селектиран за няколко международни фестивала през тази година. След тях Димитър Кутманов ще започне подготовка за следващия си проект, в чийто център ще е отново човекът. Надява се да може да ги реализира в България. “Ако не, ще снимам в Румъния”, усмихва се. Творец, вкусил свободата да избира екип и да работи с усърдие по онова зрънце, от което знае, че ще покълне идеята му.
