Горите след снежното бедствие – като мизансцен на филм след края на света

Горите на Рила и Родопите са като след апокалипсис. В това се убедих с очите си през уикенда, когато ми се случи да мина през Боровец. Тръгнах от родните Родопи, където – след битката с тежкия сняг и свлечените на пътя дървета и клони преди две седмици – и все по-страшната след снеготопенето гледка, някак ми се струваше, че нищо повече не може да ме стресне. Усещането ми се загуби някъде в първите километри към Боровец. Колкото повече се изкачвах по иначе идеално изчистения път, толкова по-ужасяващи гледки ми откриваше всеки следващ завой. Огромни борове, скършени на две и повече части, сякаш невидима ръка е счупила клечка кибрит… Виснали страшно над пътя клони и цели стволове, оголени, нападали един върху друг или един до друг като в картина на някой побъркан художник… Тръгнали към ниското камъни, пръст и оголени до болезненост корени… И планини от черен сняг от двете страни на трасето и в самия курорт!

Каквото не може да свърши човек, го върши природата – мислех, докато пътувах, онемяла от тази скършена красота. Нагоре в гората като че ли толкова поражения не се виждаха. Там, където успявах, спирах да гледам – и да, все почвече се убеждавах, че най-страшно е край самия път.

Не съм специалист и не зная дали трябва периодично – на няколко години поне – горските служби да прочистват гората от прораснали клони. Вероятно. Чудех се и продължавам да го правя – кой ще се погрижи сега да обере загиналата растителност, мъртвите дървета? И кога ще се случи?

Към Боровец едва ли ще мина скоро, за да проверя лично. Но в Родопите, които толкова обичам, го правя всеки ден.

И ако тук ви показвам тъжната гледка на Рила и то в равното, защото край завоите няма отбивки, където можех да спра безопасно да снимам разплаканата гора, съвсем скоро ще споделя пейзажа край пътя от Пловдив за Ликово – като мизансцен на филм след края на света.

Или като метафора на пречупената надежда как в красивата ни Родина може да се действа ПРЕДИ да се случат бедите… А трябваше да сме натрупало ОПИТ…