Властта затяга драстично контрола за строителство в свлачищни райони

Министерството на регионалното развитие и благоустройството ще затегне контрола при строителството в свлачищни зони. Това съобщи заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков в предаването „Седмицата“ на Дарик радио. Той уточни, че именно безконтролното застрояване в свлачищни терени и наследеното строителство в тях от преди 1990-та са една от предпоставките за активизирането на земните маси и щетите, които отчитаме днес.  „В годините назад строителството в свлачищни зони по регионите е било заобикаляйки закона.Имало е периоди в недалечното минало, в които разрешения са се давали на конвейер“, каза Нанков. Той подчерта, че в последните три месеца МРРБ не е издало нито една съгласувателна преписка с pоложително становище за строителство в свлачищен район. „При нас идват безумни преписки и проекти за строежи – без хидро – геоложки проучвания, без инженерно – геоложки мероприятия в инвестиционния план, което е много опасно“, подчерта той.

Според зам.-министърът на регионалното развитие и благоустройството за решаване на проблема със
свлачищата са необходими комплекс от мерки и по-голяма превенция. „Има застроени свлачищни райони, в
които няма канализация, която да отвежда битовите и дъждовните води, а те се събират в септични ями,
което е изключително противопоказно, даде пример той. Сред превантивните дейности е именно ограничаване на строителството, както и предприемане на защитни мерки при проектиране и строителство на нови съоръжения.

„Решението на проблема е тежко, защото това е политика, която не е актуализирана в последните 25 години, като геозащита и укрепване. Недостатъчният финансов ресурс също е една от причините за тежкото положение. В тази връзка държавата разчита изключително много на Оперативна програма „Околна среда“ 2014-2020г., която разполага с 40 млн.лв. за борба със свлачищата, както и на Европейския фонд “Солидарност“, който също финансира укрепителни и възстановителни мерки.

Заради валежите и обилното снеготопене от началото на годината има регистрирани 28 нови свлачища, а 20 стари са се активизирали и проявили отново. Най-тежко е положението в Южна България и Родопите, по Дунавския бряг и региона между Варна и Каварна. „Ежедневно се активизират стари и нови свлачища. До момента остойностяването показва нужда от минимум 871 млн.лв. за укрепване на всички свлачища в периода 2015 – 2020-та година. „Дейностите са изключително скъпи. Става дума за близо 2000 свлачища с площ от над 210 хил.хектара. Въпросът е не само да почистим и укрепим аварийно, а и да ликвидираме опасностите“, каза зам.-министър Нанков и даде пример, че само за укрепване на голямото свлачище в Оряхово са нужни над 60 млн.лв.