Математическата звезда на Азия поема към Америка за състезание; след 3 месеца го чака и Русия

Пловдивчанинът Мирослав Маринов със сигурност не хвърля монета, разчитайки на ези или тура да определят бъдещето му. Единайсетокласникът от Образцовата Математическа гимназия „Акад. Кирил Попов“ под тепетата се труди здраво над задачите и превзема стъпало по стъпало върховете на международните състезания. Къде точно ще го изведе пътят след завършване на училището му и накъде ще поеме нататък – е уравнение, което, обаче, на този етап самият той не е готов да реши. Но е подготвен за най-близката задача – ученическото състезание в Масачузетския технолoгичесн институт (MIT), САЩ на 21 февруари. Тръгва за Бостън днес, сряда, с ученическия отбор на варненските математици. И не иска да изчислява вероятността да се върне с медал.

Нямам представа какво ще се случи, знам само, че ще дам най-доброто от себе си – казва Миро. Състезанието е едно от най-престижните в света. От известните величини в него са многото участници и малкото награди– 10 медала във всеки индивидуален етап.

Индивидуалните етапи са 3, а отборните – два, обяснява. Всеки от етапите е по един час. А задачите са по 10 във всеки. Съчетават алгебра, геометрия и комбинаторика. Ще е доста трудно – усмихва се единайсетокласникът.

В САЩ ще се състезават още български ученици – от София и Бургас. След седмицата там, всички ще се върнат в училище. Миро – не за много. Защото от 1 до 5 май за него вече е ясно, че ще лети за Москва.

На Международния конкурс „Математика и проектиране 9″ му предстои да представи разработката си, отличена с Голямата награда в националния кръг. Темата: „Кумулативна функция върху хвърляне на монета“ е с научен ръководител гл. ас. д-р Петър Копанов от Пловдивския Университет

Първоначално тази тема е разработвана от студенти от МIT, разказва Миро. На мен ми стана интересна през лятото и две седмици работих по нея. След това отново се върнах и с прекъсвания я изследвах за 4 месеца. На практика продължавам работата на студентите.

Ако ези при хвърляне на една монета е числото 1, а тура – 0; а вие сте си измислили предварително определено число, съставено от 0-и и 1-ци – аз анализирам вероятностите при хвърляне на монетата, образно казано, дали числото, което се получава от попадението на ези или тура е по-малко или равно на предварително избраното – обяснява момчето.

Става дума за математически анализ – допълва. И признава, че докато е работел върху него, опитът му да си помогне с реално хвърляне на монета, за да открие някаква зависимост, е претърпял неуспех.

А на въпроса дали е очаквал да спечели Голямата награда на Националното състезание, отговаря: Ако знаех, че ще има 2 големи награди, както се случи (а не само една), бих го очаквал. Но конкуренцията беше сериозна, Аз самият много харесах геометричната разработка на едно момиче – другата ученичка, отличена, освен мен, с Голяма награда.

Каква е вероятността и двете разработки да получат награди в Москва – може би не е въпрос на математически анализ. А на житейски. Или вероятно не.

Хубавото е, че в този тип задачи еднозначните отговори се получават в точно определен бъдещ момент. Мирослав Маринов има толерантни директор, учители и съученици, семейство и приятели, които го подкрепят – все величини, които в голяма степен могат да предопределят резултата.

Аз вярвам в успеха на Мирослав Маринов!