“Сънувани плажове” – романът-раковина на нашето собствено минало

Когато взех в ръце романа на Анита Тарасевич “Сънувани плажове” (ИК “Хермес”) , преди още да го разлистя, си помислих, че познавам Анита само като поетеса. Бях чела нейни стихове в студентските си години – във време, когато и тя е била в подобен житейски период. След затварянето на последната страница на романа й вече бях убедена, че това, което четем днес, е било проектирано някъде там, далече назад във времето. Защото от първите поетични сюжети, обединение в стихосбирката й „Паметта на всяка капка“ до романа „Сънувани плажове“ съвсем ясно се вижда огромната трансформация на творческата й емоция: капката от стиховете й вече е необятно море, в което са закодирани съдбите на героите от романа й.

Всъщност, емоцията в него го доближава до поемата. И стилистиката му също напомня тази, която използват поетите. Това не означава, че в „Сънувани плажове“ ще срещнете словесни рими. Не. Но такива може да откриете в самия сюжет – например в темата за детето, което не живее с билогичната си майка. Тази тема е и в основата на романа на Анита. Тя е нишката, по която върви романовото време, представяйки емоцията на основната й героиня – Ина, попаднала някак внезапно, без да го е търсила сама, в сюжета на откриването коя е всъщност и едновременно с това вървейки към личното й прозрение къде иска да я отведе живота й: до нов връх в кариерата й или към собствения й син.

Коя е Ина всъщност? Едно съвременно момиче, модел със затихваща кариера, както пише в анотацията към книжката, с ценностите на поколението, което обича динамиката и бързите успехи във всичко. Тя е популярна, снимала се е за телевизионни реклами, за списания, има красив и известен приятел, ходи на фитнес, пие фрешове и срещите й с приятелки с подобен живот е всичко, което й е достатъчно, за да се чувства добре тук и сега.

В началото на романа това „тук и сега“ се променя само когато вечер пусне скайпа си, за да види сина си Майк, който живее в Германия с биологичния си баща и неговото ново семейство. Изминаването на пътя към все по-осъзнатата липса на Майк в живота й е и път, който ще я отведе до срещата с биологичната й майка. Това няма да стане изведнъж. А постепенно. Разкривайки един непознат за героинята свят – на две възрастни жени и тяхното приятелство, преминало през бурите на любов, предателство и прошка.

Тези чувства се преплитат и в изпълнения с обрати живот на Ина, който зад лъскавата опаковка все повече започва да й показва пустотата си.
Паралелният разказ на историята на двете възрастни жени и историята на Ина, обединени от една раковина и оглеждащи се в нея, за мен лично е ключът към романа на Анита. Той отключва въображението на читателя да допише историите като провиди във всяка от тях нещо лично, свое, скрито или забравено. Но едновременно с това заключва бъбривостта, която в подобни сюжети може да удави и най-умелата фабула.

Аз също не искам да съм бъбрива в представянето на „Сънувани плажове“. Защото всяка история за женското сърце, както казват в едно дамско списание, трябва сама да намери сърце, което да я почувства. И няма как да проверите дали е вашето, ако не нагазите в морето на 300-те странички на романа. Може би заедно с Ина ще откриете истината за себе си? Може би ще стигнете до паметта на капката, която предизвиква прилива или отлива? Или просто ще се насладите на окази любов, която не просто оцелява, а възкръсва. За да ни продължи чрез синовете и дъщерите ни.

Вярвам, че „Сънувани плажове“ на Анита Тарасевич ще събуди сетивата на читателите си за една красиво разказана история, която като раковина крие за всеки по една скрита истина за неговото лично начало. Което все някога ще поискаме да опознаем.