Проф. Дроздстой Стоянов: В сезона на есенните депресии – следете за промени в настроението си

В петък се отбеляза Световния ден на психичното здраве.  Само в Центъра за психично здраве в Пловдив към този момент са регистрирани 21 000 пациенти.  Наблюдава се повишение на тревожно депресивните разстройства. Потърсихме най-младия професор по психиатрия и медицинска психология в България проф. Дроздстой Стоянов, за да разговаряме за причините октомври да се сочи като сезон на депресиите. И още – как да разпознаваме предвестниците на депресивните състояния при себе си и близките си, как да действаме в ситуация на криза с близки на пострадалите или ако сами сме пострадали. Засегнахме и темата за поведението на журналистите в подобна ситуация.

F2F TV:  Проф. Стоянов, защо се твърди, че през октомври сме в сезона на депресиите?

Проф. Стоянов: Понеже през месец октомври и през месец март честотата на депресивните състояния нараства. При епидемиологични проучвания е установено струпване на случаи на депресия в този период на годината. 

F2F TV:  Може ли да се обясни с времето или с намаляването на светлината?

Проф. Стоянов: Съществуват различни хипотези за сезонните депресии – повечето са хронобиологични и предлагат обяснения, свързани с промени в денонощния цикъл – цикълът сън-бодърстване; удължаването на нощта, скъсяването на деня. Това е придружено с промени в атмосферното налягане, температурата, осветеността, които способстват за намаляване производсвтото на хормони и нервноактивни вещества, които поддържат доброто настроение и обратно – производството на вещества, които водят до възникването на предпоставки за депресивни състояния.

F2F TV: Кога може една депресия да е опасна за здравето на човек?

Проф. Стоянов: Рискът, свързан с депресивните епизоди, се определя като риск от самоувреждащо поведение. Има много форми на самоувреждане като най-леката форма е, да речем, намаляването или прекратяването приема на храна поради депересивни мотиви, а най-тежкото – опитите за самоубийство.

F2F TV: Може ли да се предотврати, как може да се действа така, че да не се стига до тежка депресия, която да доведе до фатален край?

Проф. Стоянов: При биполярна психоза пациентите са запознати с проблема си и те и близките им следят поведението им и следва да са бдителни за промени в настроението.

При състояния, възникващи като отговор на психотравмени събития или кризи, те също могат да се задълбочат или отключат от фактори, свързани със сезона. Ако вие направите реактива депресия в отговор на критична ситуация или преживяна житейска криза, е много възможно това състояние да бъде обострено, провокирано или утежнено заради сезона.

F2F TV: Има ли признаци, по които да следим дали не изпадаме в такава ситуация или близките ни? Дайте пртактичен пример.

Проф. Стоянов: Промените в настроението се съпровождат или предхождат от промени във вегетативните функции – апетита, съня и сексуалния интерес. Това са много базисни човешки потребности и тяхната загуба говори, че индивидът е застрашен от депресивен период. Когато апетитът ви намалее, когато намалее потребността ви от сън и поченете да се будите много рано сутрин – честотата на самоубийствата е най-голяма около 5, 6, 7 сутринта – когато престанете да изпитвате удоволствие от сексуалната си активотс и започнете да обръщате денонощния си цикъл като спите през деня, а будувате през нощта – това всичко са предвестници, които подсказват възможността за възникване на депресия.

F2F TV: Какво трябва да се направи в такъв момент?

Проф. Стоянов: Разбира се, че трябва да бъде потърсена специализрана помощ от лекар-психиатър или клиничен психолог.

F2F TV: Хората се притесняват като че ли да потърсят консултация от психиатър или дори от психолог.

Проф. Стоянов: Моите наблюдения през последните 10 години са, че това статукво постепенно се променя и считам, че в близките 10-15 годни ще се разчупи стереотипът, че човек трябва да е непременно душевно болен, за да потърси психологична или психотерапевтична помощ.

F2F TV: Алкохолът рисков фактор ли е за отключване на депресиите?

Проф. Стоянов: Алкохолът не е отключващ фактор, но е рисков фактор. Други рискови фактори включват самота, социална изолация, тежка телесна болест, изразена тревожност и други.

F2F TV: Като че ли много станаха трагедиите и критичните ситуации в България и това отключва стреса и у млади, и у възрастни. В една такава ситуация как да действат роднините на жертивте и тези, които са пострадали, за да излязат от стреса, който несъмнено са преживели?

Проф. Стоянов: Позволете ми да ви съобщя, че през тази година започва да функционира Технологичен център за спешна медицина в Медицински Университет Пловдив. В нея има секция по оценка на психическото здраве, която е специално подготвена за антикризисна работа с пострадалите и техните семейства. Липсват достатъчно подобни структури в страната, които да поемат антикризисната психологична работа. Но принципът е този. Следва да има добре организирана система за оказване на специализрана помощ в тези случаи. Когато такава липсва, трябва да се търси активно.

F2F TV: Какво да трябва да прави един журналист на терен, когато има жертви?

Проф. Стоянов: Преди всичко трябва да се стараете да подавате структурирана информация. И да избягвате допълнителното нагнетяване на напрежението. Функцията на медиите е да консолидират и да структурират информацията така, че пострадалите в района на бедствието или инцидента да не изпаднат в паника. И оттам -тяхното поведение да започне да излиза извън контрол. Трявба да се подава информация само тогава, когато е налична и само дотолкова, доколкото е сигурна. И трябва да се избягва всякаква форма на инсинуация, която да нагнети напрежението в района.

F2F TV: Как журналистите да се обръщат към роднините в подобна ситуация – темата е много дискутирана в социалните мрежи след трагедията в Горни Лом.

Проф. Стоянов: Моето лично мнение е, че през острата фаза на един инцидент, на една криза вие не следва да се появявате в епицентъра на събитието. Следва да ви се подава обработена и добре формулирана информация от органите, които нсоят отговорност за управление на бедствието. Едва когато отмине острата фаза, вие трябва да бъдете допускани до близките на пострадалите и самите пострадали. За мен вашата комуникация с тях при положение, че нямате специализиран тренинг за поведение при кризисна ситуация,  е противопоказна.