Правителството обяви 3 октомври за ден на национален траур преди да има официална информация за жертви в Горни Лом
Правителството обяви 3 октомври за ден на национален траур преди да е обявено официално, че има жертви след взрива в цех за боеприпаси в барутната фабрика край Горни Лом вчера следобед. “За съжаление, всички налични към момента данни от специализираните екипи на институциите, които са на мястото на катастрофата, оставят малко надежда оцелели да бъдат намерени. От свое име и от името на служебното правителство министър-председателят проф. Георги Близнашки поднася дълбоки съболезнования и се въздържа от последващи изявления, които с нищо не биха спомогнали за облекчаване на тревогите и болката на близките на изчезналите”, обявиха в прессъобщение от правителствената информационна служба. И добавиха, че премиерът отменя публичните си прояви, планирани за 2 и 3 октомври. Знамената на държавните и общинските институции ще бъдат свалени наполовина.
Етично ли е това да се случва преди роднините на жервтите да знаят имената им? Преди спасителите да са претърсили всеки сантиметър в района на трагедията?
Кой ще каже? Психолозите? ПР-ите? Началник-кабинетите? Как се прави по протокол?
Протоколът и етиката бият ли се? И къде сме ние, журналистите, в тази верига?
Не е ли време за такава дискусия, щом в последните години и власт, и медии, сме в позиция да регистрираме трагедиите като статистика и мерки, които се вземат в момента на случая. Но затваряме темата веднага след като минат няколко дни от нея. И не се интересуваме нито от това какво се прави след месец, два, три или година, за да се предотвратят нови трагедии. Нито от съдбата на тези, които сме разпънали на кръст в очакване на новината и техният близък ли е сред жертвите…
Да помълчим днес. Още днес. Преди да е настъпил денят на траур. За тоталното безхаберие в иначе красивата ни родина. И да вършим каквото е по личните ни сили нататък, за да дадем надежда на живите, че можем да се поучим от грешките си. И да променим средата, в която не се развиваме, а просто оцеляваме.
