Paradise Lost забиха на Античния театър под тепетата пред повече от 2000 рок фена
Поредното издание на музикалния форум Sounds Of The Ages привлече около 2000 човека, които имаха възможността да чуят за първи път някои от любимите си песни на Paradise Lost, изпълнени с филхармония. Самият сет беше разделен на две части – в първата групата свири заедно с пловдивската филхармония с диригент Левон Манукян, а във втората -чу Paradise Lost така, както ги познава. Безкомпромисните музиканти вплетоха китари с цигулки и резултатът беше впечатляващ.
Tragic Idol постави началото на вечерта като изправи на крака целия Античен театър. Перфектната акустика позволи да чуем музиката като на запис и чистият вокал развълнува феновете. Ник на няколко пъти ги предупреди да внимават по стръмните стъпала.
След първата част на концерта и сърдечните ръкостискания и прегръдки на групата с Левон Манукян музикантите поеха към по-обичайния си сет, които изправи на крака до самия край на концерта всички. Erased накара целия театър да крещи с цяло гърло всяка дума.
А As I die припомни тежките вокали и събуди в публиката носталгията към този стил като хората имитираха дори жестовете на музикантите.
Освен вечните любими песни на феновете, групата подари на българската си публика ново парче, което дори още не е записано. Бурните аплодисменти и виковете показаха на бандата, че това ще бъде хит.
Самата обстановка много отива на неповторимия стил на Paradise Lost и прави музиката още по-силна.
Музикантите излязоха на бис след нестихващите аплодисменти и забиха Say just words, с която винаги завършват концертите си, но не и този път. Последна за вечерта чухме The Last Time, която накара сърцата на близо 2000 човека на бият в ритъма на китарите. С нея дойде и дъждът, който нямаше никакво значение. Еуфорията у хората беше изписана на лицата им и те не искаха концертът да свършва.
Освен неповторимия си професионализъм и невероятния си талант, музикантите ни подариха една незабравима вечер, която ще преживяват отново като излезе Blu Ray-а с концерта догодина.
снимки: Арсен Николов
