Според Плевнелиев: трябвала е по-решителна подкрепа за Кристалина Георгиева още в началото; сега очакваме силен икономически ресор

Италианката Федерика Могерини поема поста на Върховен представител на ЕС по външните работи и политиката за сигурност.  Това стана ясно след продължилото до късно снощи извънредно заседание на Европейския съвет в Брюксел.  Сред тримата претенденти за тази позиция беше и българският еврокомисар Кристалина Георгиева. Според  държавния глава в самото начало на дебатите за високите постове в ЕК и при началната подготовка относно състава на комисията е трябвало по-решително да се работи и защити кандидатурата на Кристалина Георгиева.

“Мога да заявя категорично, че начинът, по който водихме кампанията, и кандидатурата, която избрахме, ще доведат до висок резултат за България. Добре е да се прицелиш високо, добре е да имаш амбиции и резултатите не закъсняват”, коментира президентът Росен Плевнелиев.  По думите му, Кристалина Георгиева е човек с безукорна и безупречна репутация, а това помага на страната ни да защити много сериозен и висок пост в следващата Европейска комисия. Президентът посочи, че в последните няколко дни е водил интензивни разговори, включително и с германския канцлер Ангела Меркел, с председателя на Европейския съвет Херман ван Ромпой и други, за да се създадат възможности българската кандидатура да получи дипломатическа и институционална подкрепа.

“Не бих искал сега да посочвам конкретика, но мога категорично да заявя, че България ще има силен икономически ресор и много висока и сериозна позиция в Европейската комисия“, заяви президентът относно представителството на страната ни в следващия състав на ЕК.
До 7 септември ще се водят последните консултации и преговори с всяка една страна-членка относно състава на Европейската комисия, след което той ще бъде обявен. Основната цел е да се сформира силна и добре представена ЕК, която към 1 ноември трябва да влезе с „летящ старт и да може ефективно да решава проблемите“, обясни държавният глава.

Следващият председател на Европейския съвет ще бъде полският премиер Доналд Туск. Според държавния глава този избор е много сериозна заявка и решителен сигнал, че специално по отношение на Украинската криза и Русия, Европейският съюз ще има много ясна и принципна политика. „Източна Европа пое инициативата и вкара свежа кръв в нашия ЕС“, коментира той.

По темата за налагането на допълнителни санкции на Руската федерация, държавният глава обясни: “Надяваме се да не се стигне до нов етап на санкции. Очакваме Русия да работи за доверие и за деескалация на напрежението и тогава нови санкции няма да има. Но ако ситуацията продължава да се влошава, европейските лидери единодушно застават зад тезата, че ще продължим напред с ясните сигнали към Руската федерация, че повече това, което се прави, е недопустимо.

Плевнелиев заяви, че лидерите на ЕС не желаят да прибягват до крайни действия за Украйна. „Няма да се изпраща оръжие, няма да се изпращат войски, но Европейският съюз, взимайки своите уроци от Втората световна война, е длъжен да покаже характер и да защити своите ценности”, коментира държавният глава.

Президентът съобщи, че страните-членки на ЕС ще координират през идната седмица внимателно действията си по отношение на самата конкретика относно нови санкции и до понеделник ще се излезе с предложения. След като те бъдат внимателно обсъдени, държавният глава не изключи възможността те да влязат в сила в рамките на 10 дни.

По време на извънредното заседание на Европейския съвет за първи път вчера европейските лидери са провели дебат относно терористичната организация “Ислямска държава“, съобщи президентът. “Ще посочим тази организация като основен източник на нестабилност и сериозна заплаха за мира в региона и в Европа”, обобщи темата Росен Плевнелиев.

Европейските лидери са обсъдили и последните икономически данни, които показват, че за Европа предстои нелек икономически период и през следващите месеци се очакват важни решения по отношение на икономическия растеж, безработицата, както и кризите в различни райони в света, съобщи президентът.

В отговор на въпрос държавният глава посочи, че на 31 август изтича срокът, в който трябва да се предостави на ЕК плана за преструктуриране по отношение на разрешението за предоставянето на държавна помощ за български банки. През изминалата седмица в България е проведена среща по тази тема с представители на ЕК. “ЕК получи всички данни, отнесе се много позитивно към предложения план за преструктуриране и за предоставяне на държавна помощ. Очакваме много бързо той да бъде одобрен“, коментира президентът Росен Плевнелиев.

По повод предстоящата Среща на върха на НАТО, която ще се проведе в началото на септември в Уелс, държавният глава посочи, че България ще поеме ангажимент през 2015 г. да повиши процента на финансиране на армията от 1.33% на 1.5% от БВП. След това плавно, спрямо възможностите, до 2020 г. да достигне до 2% от БВП. Очаква се и другите държави-членки на НАТО да поемат такъв ангажимент.

“Трябва да си даваме сметка, че не е коректно да режем военния бюджет и да очакваме някой друг да дойде да ни пази, когато стане трудно или критично. България също трябва да допринесе за стабилност и за сигурност чрез своите умения и възможности и да инвестира в тях”, коментира в Брюксел президентът Росен Плевнелиев.

източник: пресцентър Президентство