Валери Петров натисна копчето за вечен сън… Светъл път, маестро на думите

Тази нощ един 94 годишен поет с душа на дете натисна копчето за вечен сън. И се гмурна в необята на шестата приказка, която никога няма да разберем за какво е. Валери Нисим Меворах, когото знаем като Валери Петров, ще липсва на всички, за които литературата е всичко друго, но не и суета. Той няма да види, но… последните слънчогледи на това лято ще гледат в небето, докато го изпращаме.

Дано не забравяме какво ни остави.

СУЕТА СУЕТ

Тази жажда за слава! До въздишката сетна
човек си остава със душица суетна.
Днес
трима читатели
със чувствителност висша
(тоест
почитатели
на каквото напиша )
на гости ми дойдоха и вместо букет
във дар ми поднесоха един слънчоглед.
Беше толкова хубав – със главата му жълта
неочаквана радост във дома ми нахълта!
Но гостите почнаха: какъв майстор съм бил
и как неподправено при мен бликало чувството,
и как бил съм пробил
свой нов път във изкуството,
модерно по същност, но без отказ от римата,
като формоподдържаща… И тъй дълго и тримата
продължиха с възхвалите в същия дух,
че аз най-накрая съвсем се надух,
тъй че после, останал със подаръка сам,
дълго крачих из стаята, преизпълнен със срам,
и понеже се движех насам и натам,
а жълтата пита
дори не опита
да ме следва със поглед, го обърнах на смях:
нещо може би струвах, но чак слънце не бях…

Светъл път, маестро на думите!