21 годишна българка ни предизвиква да изпишем на дланта си кауза, която може реално да помогне на хора в нужда
Докато десетки българи през последната седмица се юрнаха да копират кампанията в полза на една генетична болест, поливайки се с кофа ледена вода, някои от тях само за да задоволят суетата си да получат няколко фейсбук like-а в повече, едно красиво българско момиче посвети цялото си лято да популяризира донорството на стволови клетки и да подкрепи донорския регистър на благотворителната организация Anthony Nolan във Великобритания, която се грижи той да се разширява непрестанно. Между втори и трети курс във Факултета Life Sciences на University of Glasgow, Йоана Иванова предизвика сама себе си да вдъхнови 100 души, които да се снимат с надпис “Marrow” на дланта, в знак на подкрепа към 1800-те, чакащи своята трансплантация в момента.
Йоана е част от разклонението на доброволческата група Marrow в Глазгоу, която се занимава основно с набирането на кандидат-донори. “Голямата организация, за която работим – Anthony Nolan, е създадена от майката на детенце, болно от Синдром на Уискот-Олдрич, за което не са намерили донор през 70-те. След смъртта му тя е вложила всичките си усилия организацията да разпространява идеята, че дори такова страшна диагноза е лечима, стига обществото да е достатъчно активно и да приеме донорството ако не като дълг, то поне като опция, която всеки да обмисли”, разказва студентката. И допълва: “Организацията е благотворителна и разчита изцяло на помощта на спонсори, за да разширява регистъра и да прави ключови проучвания за подобряване качеството на живот на пациентите. Аз подех моята кампания от името на моята Marrow група, защото се чувствам длъжна като доброволка да направя всичко, което мога”.
Групата е предимно от студенти: местни и чуждестранни. Помагат като организират събития, на които информират хората през какво точно ще преминат, ако решат да станат донори. Проверяват формулярите на кандидатите, набират и средства. Йоана е истински горда, че макар и да има подразделения в много градове из Великобритания и Ирландия, Marrow в Глазгоу миналата година заема 5-о място по постижения.
В своята кампания това лято, за по-малко от два месеца, тя е на път на изпълни личното си предизвикателство. До 1 септември трябва да намери още 16 души, които да повярват в смисъла на донорството на стволови клетки. Ако искате да се включите като посланик на добра воля за каузата, единственото, което трябва да направите, е да й изпратите чрез фейсбук страницата на кампанията своята снимка с отговор на въпроса: why does donorship matter? защо донорството е важно?.
“Donors are the proof that true heroes life among us! – Донорите са доказателството, че истинските герои живеят сред нас!” – е отговорът на Йоана.
Предизвиквам ви да се включите с ваш отговор. Дъщеря ми го направи, вдъхновявайки още 5-ма свои приятели, с които се обединиха около изречението “because you are someones change to live. защото си някой, който променя животи”. Аз също станах посланик на каузата. Разказах на сина си за нея и изписахме на дланите си заедно: Marrow “because we’re feeling it in our hеarts. защото го чувстваме със сърцата си”.
Вие също може да го направите. Нали?
Нека само ви кажа с думите на Йоана, че мястото, където се произвеждат и делят стволовите клетки, е костният мозък. Това са недеференцирани (неспециализирани) клетки, на които в последствие бива зададена определена роля и те съответно съставят различните типове тъкан в човешкото тяло. В случая с левкемията (или рак на кръвта) например, при присаждането на костен мозък, ресипиентът получава ”здрави” кръвни стволови клетки, които помагат на имунната му система да се справи с болните такива. Присаждането на стволови клетки помага и на хора с други ракови заболявания. Освен във Великобритания, има регистри в още 50 държави и всички те си координират действията и си препращат донори, ако се установи съвместимост. Затова и човек, вписал се в регистъра в UK може да се окаже донор на човек някъде другаде по света. И да бъде неговия шанс за живот.
Къде е България в тази верига Йоана не знае.
Аз тепърва ще се опитам да разбера.