Как да открием своя личен Бог – в книга на Джоузеф Диспенза, която вече е на пазара у нас

Как да открием своя личен Бог – идеи за това можем да намерим в книгата на бившия монах Джоузеф Диспенза “Твой личен Бог” (ИК Изток-Запад), която вече е на пазара у нас. Това е своеобразна карта за всеки, решен да предприеме прехода от организираната религия към духовната обител в самия себе си, поемайки по пътя отвъд религията, казват издателите.  Книгата не включва строги правила и догми, нито доктрини – единствено опита на Диспенза да помогне на поелите по нелекия път, давайки им насоки на човек, вече минал по него.

Монах в продължение на осем години (след като встъпва в римокатолическата Конгрегация на Светия Кръст), Диспенза напуска манастира, за да се отдаде на интензивни изследвания на духовността отвъд религията. Академичната програма за „Мувинг Имидж Артс“, която създава в Колежа на Санта Фе, се радва на голям успех и Диспенза е неин председател в продължение на шест години, като същевременно води и курсове по история на киното и медийна етика. След като напуска академията, става директор на центъра „Парсълс“ – организация, поставила си за цел да изследва холистичния подход към здравето и благосъстоянието.

Джоузеф Диспенза е университетски преподавател с повече от 30 години преподавателска и духовна практика. През 2000 г. основава LifePath – специалната програма за хора, искащи да се уединят от доминантната култура и да открият отговорите на най-важните житейски въпроси, – където, заедно със свои колеги, споделя уникалния си опит като монах и духовен търсач.

В тази книга Диспенза разказва как е напуснал „комфорта на организираната религия“, за да открие „духовна обител“ в самия себе си.  Изданието е с подзаглавие „Да откриеш своя духовен път отвъд религията“ и е отражение на дългогодишните скиталчества на автора в ничията земя на духовността. По време на подобни странства всеки, който е поел по духовния път отвъд религията, се изправя пред редица (лични) предизвикателства. Своите Диспенза описва така: „Трябваше не само да разпозная духовната истина, когато я съзра, но и да отхвърля всичко останало, особено скудоумните оферти на популярната метафизика. Бях привикнал със суровата дисциплина на традиционната теология, затова ми се щеше и моята духовност да бъде някак по-„солидна“.  Сега, като си припомням своя път от организираната колективна религия до индивидуалната личностна духовност, осъзнавам и още нещо. Най-обезкуражен се чувствах в онези мигове, когато си давах сметка, че не разполагам дори с пътна карта и не мога да разчитам на никакви указания. Бях напуснал „сигурното убежище“ на религията, защото там не откривах храна за духа, но се оказа, че и „отвън“ няма нищо сигурно, само отворени въпроси, нерядко и гнетящи съмнения в смисъла на онова, с което се бях заел. Бях оставен изцяло на себе си.“