Ден на траур, разчистване, взаимопомощ и ненаучени уроци
Днес е денят на национален траур в памет на загиналите в наводненията от четвъртък. Знамената ще бъдат спуснати наполовина. Свещениците ще отслужат заупокойни молитви.
Действията, обаче, ще продължат. Защото хората показаха, че в дни на изпитание могат да се обединяват. И да бъдат на страната не на олигархията и политиците, а на тези, които са загубили всичко. Над 600 хиляди лева от левчета са събрани на DMS VARNA 17 777 в акцията на Нова ТВ и партньори. В помощ на Варна тази сутрин от Пловдив, чиято Община обяви, че изпраща 100 хиляди лева в подкрепа, тръгват част от членовете на доброволческото формирование “Пловдив 112”. В цялата страна продължават да се набират помощи под формата на вещи и дрехи. Отводняването продължава във всички засегнати райони.
През новата седмица военните ще започнат изграждането на понтонен мост при Килифаревския манастир, който да компенсира отнесения от наводнението. Военослужещи ще се включат и в разчистването на манастира „Св. Богородица“ в квартал „Меден рудник“ в Бургас.
Като превенция, от рисковите райони около язовир Ботево са евакуирани хора. Причината е възможно разрушаване на стената на язовира.
И ако обстановката във Варна и Велико Търново се успокоява, все още остава усложнено положението в Добрич.
На този фон ето как текат държавните задължения да се съхранява живота и имуществото на хората: по информация на вицепремиера Цветлин Йовчев, до края на 2014 година трябва да има готов регистър на критичните инфраструктури, до края на 2015година за всяко рисково място трябва да има анализ и план за действие, а до 2016 – цялата карта на критичните инфраструктури, трябва да бъде готова.
А междувременно? Пак ще събираме помощи и ще се организираме на доброволен принцип ли?
Къде е държавата и защо плащаме заплати на многохилядна армия от чиновници, които действат след като трагедиите се случат? Нима забравихме първите наводнения в новата ни история през 2005-та? 9 години по-късно има още семейства, които живеят във фургоните на Емел Етем в село Дълго поле, Община Калояново, дало първата жертва на водна стихия… Пловдивчани още помнят страха от излизане на Марица от коритото й през същата година до ЖП надлеза при Гребния канал. Жителите на пазарджишкото село Гелеменово още не могат да се отърсят от ужаса на прелялото дере, водата от което заля АМ Тракия през 2007-ма.
КОЙ научи урока си от тези първи безумия на непочистени речни корита и липса на координация в контрола на язовирите при очаквано силни валежи? КОЙ се научи да застрахова дома си? КОЙ в медиите промени концепцията си да покаже проблема преди той да се е превърнал в трагедия? КОЙ ще скърби най-шумно днес в деня на траур?
Ами хайде най-после да чуем камбаните, които днес бият… и да прозрем, че безхаберието на политиците и личната ни безотговорност е най-голямата стихия у нас, кояти ни залива и ни влече през цялото време на прехода. Докога? Докъде?
