Едно семейство в Тотал Спорт Пловдив: доджото ни събира, айкидо ни обединява

Първоласничка, осмокласничка от Английската гимназия, бижутер и мениджър в оризарна – това е профилът на семейство Медарски от Пловдив. Щяха да бъдат като всяко средно статистическо семейство под тепетата. Ако не беше айкидо.

Първа в доджото на сенсей Роберт Мелев в Клуб Тотал Спорт стъпва Димана. Сега тя учи в Английската гимнзия, но тук тренира от 1 клас. Мама ме записа, и понеже всяка треноровка тя ме водеше, оттам нататък и тя се запали, разказва момичето в бялото си кимоно. Сега е второ кю, но все още си спомня първия изпит за степен. Подготвях се за жълт колан, разбира се, че се вълнувах. Около час преди това треперех И не спрях, докато не мина изпитът. С времето, обаче, се научаваш да мислиш не за изпита, а се отдаваш на техниките. Ето това е един от уроците на айкидо.

Философията на бойното изкуство, оказва се, е ключът, който открива всеки от семейството по различно време сам за себе си като необходимост в своя живот.

Когато прочетох за първи път превода на думата айкидо – път към съвършенството – нямаш какво повече да търся, добавя мьйката на Димана – Ани. Тя е бижутер, работи първоначално с камъни, а след това – и с благороден метал. Няма нищо случайно, смята тя и припомня поговорката, че когато ученикът е готов, учител ще се намери. Сега намерихме учител – кзва Ани. Признава, че като ученичка се е занимавала със спортна гимнастика и да, залата понякога й е липсвала. Но нещата са несравними, защото айкидо не е спорт, а философия, енергия – продължава. Дори избягва да гововри за айкидо дълго. Причината е, че това е практика – превърна се в неизменна част от моя живот и не мога да не я правя, допълва Ани. Освен айкидо, тя практикува още исоги зазен. Чувствам го с тялото и душата си, усмихва се.

След нея в тренировките се включва малката дъщеря. За нея в айкидо все още всичко й е просто “интересно”.

Последен енергията в доджото открива и главата на семейството Иво. Много често бях в залата и накрая не издържах. Вече практикувам от една година – споделя. Япония, откъдето произлиза айкидо, всъщност, има много традиции и в оризопроизводството. Това пък е неговата професия. Цял ден се занимавам с ориз, понякога вечер от умора от професионалните задължения не ми се влиза на тренировка. Но вътре в залата е друго, Отърсваш се от психичното напрежение и чрез айкидо търсиш себе си. Впрочем, айкидо за мен е да преодоляваш себе си – казва Иво. И вече успява да внесе в работата си нещо, което е възпитал в себе си от залата: аз държа на екипа си и ако има някаква трудност пред нас, успявам да ги убедя да я преодолеят по най-добрия начин, но с техните идеи.

Какво още е научил ли? Да усеща енергията. На трениврока всеки тренира с всеки. Аз съм кохай. Те са семпай. Не говорим. Само сенсеят говори. И започваш да усещаш как енергията преминава от единия партбньор в другия. Когато например партнирам на Димана – тя ми показва, тя ме води и тя ме тръшва на татамито. След това аз я следвам. Естествено е, нищо, че аз съм й баща. Така – енергията се насочва в кръг, колкото повече даваш, толкова повече получаваш.

Независимо кой от нас докъде е стигнал, ние всички сме начинаещи – айкидо ни обединява, това е нещо, което другаде не съм виждала – включва се в разговора и Димана. Това, което се смята за нормално, аз съм осъзнала, че не е нормално. Просто съм различна и това е хубаво. Когато понякога ми стане тъжно, че нямам много приятели, си напомням, че съм почувствала неща, които те никога няма да почувстват.

Звучи толкова спокойно и уверено, сякаш за крехктите си 15 години е постигнала мъдростта на цял един живот. А вероятно го е направила?