Един испанец в Пловдив – художникът Фернандо Ервас – намери LUX като светлина, а не като ЛУКС
LUX като светлина, а не като ЛУКС – като търсене на човешките измерения в най-тъмните социални процеси днес – това е кодът в картините, фотографиите, скулптурите, инсталациите, стиховете и филма на испанския художник Фернандо Ервас. Изоставените деца и възрастните хора с увреждания, чиито души са изгубени някъде на завоя от детството към зрелостта – са героите на Фернандо, в които оглежда вярата си, че молитвата за всеки един от тях носи надежда. Това е светлината на ореола в иконите. Но светят ли с някакъв свой ореол тези, които са отхвърлени?
Не е ясно дали зрителят на изложбата от този мултиарт проект на Фернандо ще стигне до свой отговор. Или ще улови само магията на цветовете от картините, сенките от фотографиите и внушението за следата от всички нас като стъпка в пясъка на живота. Повече от сигурно е, обаче, че Фернандо не просто е творил по темата, която на български език, и вероятно още повече в българската действителност, слага някакъв обратен знак на смисъла на LUX като светлина. Той е вървял по дълъг път, за да я открие. Да я изживее. И вероятно отново да се върне към нея.
LUX като светлина, а не като лукс. В този проект ще видите не само творбите на испанеца, преселил се в Пловдив, а и въздействащите фотографии на арт половинката му Нина Николова. Пред обектива й актьорът Симеон Алексиев се превръща в онази симбиоза между героите от интернатите и облагородяващия с изкуство артист, която те кара да запомниш позата му, погледа, изпъкналите жили на ръцете. И пробиващият тъмнината наоколо лъч светлина отникъде.
В проекта са включени още икони на Боряна Илиева, картини на Марта Азпаррен, Янко Ненов, Йордан Йорданов, Христо Жеков, музиката на Марвин Фрейтаз, ангелското сопрано Кристина Михова и документален филм за пътя на Фернандо към неговия LUX.
На премиерата снощи много от героите бяха в салона на Дома на културата “Борис Христов” в Пловдив. Заедно с посланика на Кралство Испания у нас Хосе Луис Тапиа и заместник кмета по култура на Пловдив Стефан Стоянов. И мнозина видяха домуващите в старите социални институции в Пловдив за първи път чрез изкуството на един испанец, преселил се под тепетата.
снимки: Юлиан Георгиев
