Курви, сбогом!

автор: Борислав Ненов

Някога, по-скоро в края на 70-те години, отколкото в началото на 80-те, през две селски къщи дънеше музиката на групата „Сребърни криле”. В ония лета не съм си давал сметка, че е хърватска банда. Йосип Броз Тито живееше последните си дни, ала под шапката на името Югославия, сърби, словенци, македонци, черногорци, босненци, хървати, си кротуваха.
Те се бяха изплъзнали от желязната иначе хватка на Кремъл. Тито отдавна бе отпаднал от великата песен, в чийто текст стоеше редом до Сталин и Георги Димитров.
И беше дал отдавна ляв мигач, а завиваше надясно. И в културата, и в икономиката, и в модата.
В България властваше тишината. И парчетата на „Сребърни криле” и на Лепа Брена.
Можеше, дори от стаите на селска къща, да се чуе убийственият саунд и вокали на „Дийп Пърпъл” или „Лед цепелин”, та дори и на ония нарисувани по целите лица пичове от „Кис”.
Но те трудно издържаха на съперничеството на „Сребърни криле”.
„Курви, сбогом”, пееше бандата от близката и същевременно много далечна Югославия, но отиваше и към парчета като „О, Ана” и „Юлиана”, способни също да разплачат коравите иначе младежки сърца след втората ракия още.
Скоро, на 6 юни, за празника на Ямбол, който е на Свети Дух, „Сребърни криле” ще излязат на сцената пред общината. И ще има стълпотворение както от ромската махала, така и от ония момчета, които преди 30 години насълзяваха очи, а след това тръгваха да търсят ония момичета, на които всъщност са казали: Курви, сбогом!

Живот.

…Една моя съгражданка сега е на висш дипломатически пост именно в Хърватска, родното място на „Сребърни криле”. Дали не е нейна идеята минаващата за рок група банда да цъфне на площада в Ямбол?
Твърдят, че кариерата си, шеметна кариера, от медицинска сестра до дама, на която трябва да целуват ръка по приемите представителите дори на Германия и Русия, се дължала на нежното и огромно сърце.

Палаво сърце…

…Курви, сбогом! Дали това не е лайтмотивът на социалната и икономическа перверзия, която наричаме вече 23 лета Преход? Излизайки от другата перверзия, дошла с танковете на обявилата ни война в първите дни на септември 1944 г. Съветска империя…
…Евродепутатът и лидер на някогашната царска партия-победителка НДСВ, д-р Антония Първанова, дава пресконференция в хотел „Диана палас”. Красавицата в родната политика отблизо изглежда малко тъповато, въпреки че дупето и опъва все още примамливо панталона и. Не съм разбрал къде точно ще седне евродепутатката, на която остават броени дни в Брюксел, защото на 25 май ще разлепят още един некролог за царската партия, и съм съвсем близо до нея.

И това ме задължава да я гледам внимателно. И да записвам упорито, понеже не сме на чаша вино в „Старата къща”, а на работа. 50 минути не и стигат, за да се нахвали колко много нейни прекрасни идеи са възприети в европарламента. После подхваща все пак туземните проблеми, за да обясни на племето, разположено край Тунджа, че имаме чиста земя и трябва да произвеждаме биопродукти. И да изнасяме минерална вода.

Курви, сбогом! Тая минерална вода я изнасяме от поне 20 години. Както и тиганите, за които вицепремиерът Димитър Луджев по онова време говореше, че ще се продават като топъл хляб и заради това трябва да спрем да произвеждаме оръжие.
Ние спряхме, а на пазарите веднага се намърдаха новите ни западни братя.
Чехите, като по-прости, обаче не искаха да произвеждат тигани с ония огромни мощности и бяха в първата петица по износ на оръжие.

…”Сребърни криле”, Лепа Брена, Хисарския поп – звезди, способни да накарат сълзите да капят в салата с истински краставици още след втората мастика.
Дори Милко Калайджиев го нямаше още, а великият фронтмен Слави Трифонов трябва да е бил в прогимназията. Днешният евродепутат Антония Първанова тогава вероятно е правела първите си свалки в езиковата гимназия на град Толбухин, защото той още не бе преименуван на Добрич.
Ямболската мед.сестра дори още не е влизала в пубертета, но всичко се наваксва, особено когато владееш френски език и няколко мъртви И си завършила журналистика, но в Софийския университет няма и следа от подобно интелектуално приключение. Вероятно скоро е блестяла на поредния прием в някое от посолствата на Великите сили в столицата на Хърватска. Или пък в нашето посолство там, защото тя не е камериерка, а нещо, което има съвсем друго име в дипломатическата йерархия.

…Курви, сбогом! Женски и мъжки. Вие бихте в играта, наречена Преход. Преди това пак бихте.
Съдба – на фона на „Сребърни криле.”