Българският Хелзинкски комитет в годишния си доклад: Правата на човека в България през 2013-та – между застой и сериозни нарушения

Най-тежките и най-масовите нарушения на правата на човека в България през 2013 г. са свързани с третирането на търсещи закрила, свободата на изразяване, правата на децата в институциите, свръхупотребата на сила от правоприлагащите органи и употребата на специални разузнавателни средства (СРС). Това отчита Годишният доклад на Българския хелзинкски комитет (БХК), който беше представен преди дни в София.  Според документа, както и в минали години, сериозни проблеми има с правото на религиозна свобода на мюсюлманите, положението в местата за лишаване от свобода, независимостта на съдебната власт, дискриминацията спрямо етнически и сексуални малцинства, жените, хората с увреждания и други уязвими категории граждани.

В класацията на организацията “Репортери без граници” за медийната свобода през 2013 г. България пропадна драстично с още 12 места, като днес тя заема 100-то място (най-лошата ѝ оценка някога) и продължава да е страната с най-несвободни медии в ЕС. Проблемите, които се отличават, са: непрозрачна собственост и финансиране; медийна концентрация; ограничен плурализъм; намеса на собствениците в редакционната политика; разнообразни форми на натиск и тежка автоцензура.

“През 2013 г. имаше отслабване на публичния контрол върху органите за сигурността със засилването на правомощията на Държавната агенция за национална сигурност (ДАНС), служба, изпълняваща функциите на тайна полиция. Годината беше белязана и от увеличаване на оплакванията за незаконна и свръхупотреба на сила от полицията”, казва Красимир Кънев, председател на БХК.

Сред основните проблеми с правата на човека в България за 2013 г., отбелязани от БХК, са:

През 2013 г. България направи сериозно отстъпление от стандартите за гарантиране упражняването на правото на убежище. Социалната помощ и условията на прием също бяха предоставяни на или дори под нивото на необходимия минимум, а достъпът до територия на търсещите закрила претърпя процес на сериозни и нарастващи ограничения.

Изминалата година постави пред сериозно изпитание защитата на малцинствените групи от расово обусловено насилие и дискриминация. С ксенофобска реч в разгара на бежанската криза от есента на 2013 г. няколко неототалитарни политически партии активно допринесоха за създаването на враждебна и застрашителна обстановка за етническите малцинства в България, включително бежанци и търсещи убежище.
Наблюдавахме тревожни промени в законовата уредба за борба с организираната престъпност. ДАНС бе натоварена с допълнителни правомощия да разследва престъпления и да задържа хора без адекватен съдебен контрол.

През 2013 г. проблемът с използването на СРС за тайно подслушване на граждани придоби особена публичност. Въпреки измененията в законодателството и декларациите на правителството на БСП и ДПС, че мащабът и произволът в използването на СРС от правителството на ГЕРБ ще бъде прекратен, има сериозни основания да се предполага, че използването на СРС през 2013 г. се е увеличило.

Макар през годината да не бяха произнесени много решения по жалби срещу България (общо 26) от Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ), броят на решенията, които се наблюдават от Комитета на министрите на Съвета на Европа като неизпълнени от българското правителство към средата на февруари 2014 г. достигна рекордните 372 решения.

Въпреки че правната рамка за употреба на сила и огнестрелно оръжие в Закона за МВР бе подобрена през 2012 г., това нямаше видим ефект върху честотата на свръхупотреба на сила и огнестрелно оръжие през 2013 г. През 2013 г. имаше най-малко три случая на хора загубили живота си при при съмнения за свръхупотреба на сила и оръжие от правоприлагащите органи. Имаше и значително покачване на употреба на сила вътре в полицейските управления, както и на няколко пъти незаконна употреба на сила срещу протестиращи.

Никакви законодателни реформи не бяха предприети и за подобряване на законодателството, свързано с настаняване на деца в конфликт със закона във възпитателни училища-интернати и социално-педагогически интернати.  До края на 2013 г. не бяха направени никакви изменения в посока гарантирането на правата на хората с увреждения нито на законодателството, свързано с дееспособността, нито на това за настаняването на лица с психични разстройства в институции.  Закриването на домовете за деца, обаче, отбеляза ръст. Най-слабото място на реформата на грижата за деца остана превенцията на изоставянето и разкриването на съпътстващи услуги, които да създадат подкрепяща среда за децата и семействата им, за да се предотврати настаняването в институции.

източник: БХК