Айкидо и мисоги инструкторът Робърт Мелев: Агресията в България ще изчезне, когато в училище бойните изкуства станат свободно избираем предмет

Когато в училище бойните изкуства станат свободно избираем предмет. Така инструкторът по айкидо в пловдивския Клуб Тотал Спорт Робърт Мелев ми отговори на въпроса може ли да изчезне агресията в България. Изобщо не го очаквах. Впрочем, нямах очакване. Питането ми по-скоро беше риторично, своеобразен коментар на това, което се случва през последните години у нас. При децата агресията се появява заради липса на проявление на любов – казва Робърт. Помисли само какви модели на поведение имат – какво им показват възрастните. В Япония има Университет, който произвежда преподаватели по бойни изкуства. Защото в училищата им можеш да ги избереш за свободно избираем час. Причината е, че бойните изкуства възпитават качества, които те правят достоен човек. Но само едно мъдро общество може да използва това. България не е дорасла.

Робърт е от поколението, което изобщо не е израстнало с филми със супер герои. За бойните изкуства научава години след като завършва спортно училище в Пловдив с класическа борба.. Днес категорично разграничава борба и айкидо. Едното е спорт. Другото – не, казва. Защо изневери на спорта, питам го. Защото в мен имаше много насилие, казва.  Пловдивчанинът Христо Иванчев му отваря очите, че с айкидо може да го овладее.

Бях чувал, че бойните изкуства са лекарство срещу гняв и трябваше да го опитам. Заработи от началото. След първата ми тренировка знаех, че ще тренирам до последния си ден.

Пътят на айкидо го отвежда в Токио. В Хомбу Доджо започва да практикува през 2001-ва година при учителя Миамото Цурузо шихан, 7 дан. Дните му са изпълнени с тренировки и демонстрации. През 2003-та защитава първия си дан, а след още три упорити години Миамото сенсей го повишава във втори дан.

Освен с черния си колан и двата дана, Робърт се връща в България със съпруга. Така в семейството им с лъчезарната Лусиана Ямада, с бразилска кръв и японско сърце, черните колани по айкидо стават два, а общо дановете им – 5. Като истински посланици на японското бойно изкуство, двамата започват да посвещават в него всеки, готов да научи какво е айкидо.

Какво е айкидо за теб, питам Робърт. Истина – отговаря. Истинските неща са трудни. Съвременният човек се движи по посока на удобство и липса на трудности и по тази причина айкидо не е масово. За да станеш добър в която и да е сфера, се изискват минимум 4 часа на ден практика. На пръстите на една ръка се броят хората, които го правят.

Поглеждам ръката си и започвам да изреждам наум хората, за които мога да кажа, че са така упорити в това, което правят и искат да са добри. Не успявам да свия дори 5 от пръстите си. А познавам десетки изключително талантливи. Робърт е обезсмислил въпроса ми – след като айкидо го е научило да владее агресията си, защо продължава да го прави. Той, обаче, е успял да го улови във въздуха.

Практиката айкидо ми помага да разбера, че … (тук се усмихвам, защото мисля, че съм отгатнала как ще завърши изречението. Готова съм да се обзаложа, че е нещо от рода на: истината и съвършенството, към което се стремим, са почти едно и също нещо. Но това, което чувам, е съвсем различно) …всяко едно съревнование е загуба – довършва Робърт.

Това разбиране може да те доведе до тотална пасивност, реагирам на думите му. Не ми отговаря директно. Разказва:

В България има хора, които се отказват от айкидо по икономически причини. Има и такива, които спират да идват заради друго. Може да се нарече гравитация. Всяка гравитация се заключава в падане и ставане. На една тренировка падаш 100 пъти и ставаш 100 пъти. Повечето хора в живота като паднат веднъж и не стават. Затова айкидо не е за всеки. Който остане достатъчно дълго, започва да разбира плавното преминаване от пасивност към активност; осъзнава липсата на разлики… Като плюса и минуса…несгодите не ги отделяш от успехите, това е мъдростта.

Всички искаме да сме мъдри – приземявам разговора ни.

Всички хора в света сме еднакви в стремежа си за 2 неща – да прекратим страданието и да бъдем щастливи. А айкидо може да даде знание за постигане на тези две цели. Няма значение на колко години си и с какво се занимаваш. Всеки, който иска да разбере кой е, а не кой си мисли, че е – може да започне. Единственото условие е да може да ходи.

Ако говорех с Робърт точно в този момент, бих го попитала кое е по-трудно от това да се научиш да падаш и ставаш. Вероятно отговорът му би бил: да дишаш.

Дъх и дух е една и съща дума – чета от записките си думите на Робърт за другата практики, която води в Тотал Спорт отскоро. Мисоги и Зазен. Прави я всяка сутрин от 5:30 часа с всеки, който пожелае да се присъедини в свободни бели дрехи.

Мисоги е дихателна практика, пречистваме кръвта си чрез дишане. Зазен е Дзен будистка медитация. Робърт я усвоява в Ичикукай додожо 19 в Япония в продължение на 4 и половина години. И е един от маклото българи, които я пренасят в страната ни. Практиката е тежка. Личният ми опит е, че я започват хора с реален проблем.
Най-добрият мотив е заплашеният живот.

Как учиш да живее 8 годишната си дъщеря – ми се иска да попитам Робърт. Но реалният ми въпрос звучи по друг начин – какво иска за нея. Да е здрава, казва той. И да има всички необходими условия сама да направи избор какво да прави.

снимки: Юлиан Георгиев