Българка, лекар във Франция, вдъхнови 9 творци за благотворителна изложба в полза на Детската клиника по неврологични болести в Пловдив

 8 художника и 1 фотограф предоставиха свои творби за благотворителна кауза, вдъхновени от българската лекарка Елена Радева-Николова, която от 13 години живее и работи във Франция. Инициативата се нарича “Изкуство за живот” и е в полза на Детската Клиника по неврологични болести на УМБАЛ “Св. Георги” в Пловдив. На 4 април Националният Арт Център Форум в София ще представи изложбата с живописни платна на Нина Златева, Илия Йончев, Ицко Мазнев, Светла Радулова-Маркова, Георги Москов, Веселин Дамянов, Анелия Николова и Емил Атанасов и фотографиите на Любена Господинова. Кое мотивира една лекарка във Франция да стартира кампания в полза на детска клиника у нас? Ексклузивно за F2F TV Екатерина Костова разговаря с Елена Радева-Николова, която от 3 години е създател и на Art Gallery Constantin във Франция.

F2F TV: Защо избрахте Детска клиника на УМБАЛ Св. Георги? Какво ви свързва с нея?

Е. Радева-Николова: Идеята на изложбата “Изкуство за живот” е от една страна да се популяризира изкуството в името на благородна идея – здравето на децата в България. Всъщност, решихме с художниците да подпомогнем деца с тежки или нелечими заболявания, които се лекуват в университетски клиники.

Всеки ден по пресата, телевизията или интернет се натъкваме на зов за помощ,  дарение за операция в чужбина, и аз самата съм превеждала пари по сметките на хора в нужда. Като лекар реших, обаче, че най–адекватното е да се дарят пари директно на клиниките. Първо, защото медицинският персонал най-ясно си дава сметка кои деца са най-нуждаещи се. Като лекар, практикуващ в момента във Франция, не мога да не отчета големите различия в нивото на здравеопазване в Европа в сравнение с тези у нас. Държа да подчертая също така, че нивото на подготовката на българските лекари в никакъв случай не отстъпва на световното – става въпрос за бюджет, за средства, за показатели на вътреболнично и доболнично обслужване.

Започнахме с Детска клиника в Пловдив, защото и двамата със съпруга ми сме възпитаници на ВМИ Пловдив – твърдя го с гордост! Нашият обичан асистент, вече професор – Иван Иванов – работи там. Отдавна знаехме от колеги и познати, че нуждите на децата в клиниката са едни от най-спешните за целия университет. Когато му разказах за моята идея, той беше много впечатлен и дори сподели, че отдавна е мечтаел за фотографска изложба “Измъчени усмивки”, снимки от ежедневието на клиниката, проблемите на хронично болните деца, тези, които се хоспитализират често или които са неизлечимо болни.

F2F TV:  Това първата благотворителна инициатива ли е на галерията ви?

Е. Радева-Николова: Да, това е първата и надявам се, не и последната благотворителна инициатива. Галерията съществува от повече от 3 години и има зад гърба си вече 11 сериозни изложби във Франция за това време – в Париж, Шантий, Сенлис и Вердерон. Казах си, че вече е време да направя изложба и в България. И за да има повече двустранен интерес,  избрах благотворителния почин. Искам да подчертая,  че участващите автори не са задължени и сами избират процентно каква част от печалбата си ще дарят – условието е само да има дарение. Естествено, сама не можех да се справя от разстояние със сложната организация по една сборна изложба. Специално искам да благодаря на сътрудничката ни в България Неонила Хрелкова за изключителния й професионализъм и акуратност. Освен че е с художествено образование, тя е и изключително добре организиран и деен човек.  В процеса на работата възникна идеята за продажба на благотворителни картички за всякакъв повод: имен ден, рожден ден, поздрав. Надсловът е “С обич за теб” като за реализацията на картичките са използвани картини на художничката Нина Златева и фотографката Любена Господинова.

F2F TV: Изкуството може да вдъхне живот. Но вярвате ли, че ценителите му могат да го направят?

Е. Радева-Николова: Вярвам, че всички могат да го направят. Всеки човек, на когото изкуството е близко, има достатъчната чувствителност за болния си събрат, още повече дете. След като се организират благотворителни изложби за възраждането, например, на детския футбол,  което е не по- малко похвална инициатива, защо да не се дарят пари за болни деца? Енергията на изкуството е вечна, тя оздравява, циркулирайки между хората. А парите за какво друго ги имаме, ако не можем да си позволим с тях щастие и здраве за нас и за всички, които го заслужават?

F2F TV: Лесно ли се съгласиха творците да участват за каузата и до кога ще остане експозицията им в София?

Е. Радева-Николова: Всички се съгласиха сравнително бързо да участват в изложбата при условията, които им предложих. В последствие ми писаха и други художници от Франция и от България, които също искаха да се включат, но бройката за тази изложба вече беше попълнена и не разполагаме, за съжаление, с повече площ. Смело мисля, че в голямата си част творците се съгласиха, защото ми вярват и искат да работят с мен. Старая се да не ги разочаровам и да бъда винаги зад любимите си художници в добро и зло! С една част от тях вече сме организирали изложби във Франция. Имаше и такива, които ми отказаха,  други,  които правят в момента изложби също в чужбина и технически не можеха да присъстват. Чувстото между художник и неговият ценител или поддръжник, да използвам друга дума, е по-силно и вярно от обикновеното приятелство и много ми напомня за отношението на болен към любимия му лекар.

Не знам дали тук е мястото да разкажа как точно бе създадена галерията ни. Започнах да купувам картини на мои приятели-художници в България. Така създадох своя колекция, която днес наброява повече от 70 картини, част от които са ми подарени или предоставени за фонд. Имам голям късмет, че цялото ми семейство ме подкрепя неимоверно в това ми начинание, основно съпругът ми, който ми е предоставил цялото си доверие и финансови средства. Той разбра, че в един момент това стана за мен жизнено важно. Най-щастлива съм, когато видя радост в очите на твореца, че е харесван и продаван, че е истински значим за тези, които още не го познават. Вече стана практика да каним художници и фотографи в дома си, за да посетят Франция и Париж и се докоснат до френското изкуство. Немислимо е за мен ценностни български творци да не пътуват по света, да не са видели на живо творби на световните майстори. Културният обмен е един от основните приоритети на галерията днес. С изключително голям интерес бе посрещната изложбата ни в културния център в град Шантий “Съвременни български художници”. Галерията ни работи не само с български творци от две години. Последната ни организирана фотографска изложба беше сборна, участваха фотографи от Франция, Испания, Ирландия, Германия и България. Заглавието й беше “Take me away”.

“Изкуство за живот” ще остане през целия април в Националния Арт Център Форум в София (ул. “Георг Вашингтон” 24).

F2F TV: Във Франция, където работите като лекар – подобни инициативи практика ли са? Или здравната им система не разчита на благотворителност?

Е. Радева-Николова: Да, практика са, и са задължително подчинени на някаква кауза и подкрепени обикновено от фармацевтични лаборатории или други заинтересовани спонсори. В момента, в който избирах заглавие за изложбата, бях малко тъжна като разбрах, че то е вече използвано. Един професор по неврологични заболявания в Университета в Ница беше организирал благотворителен симфоничен концерт в полза на болните от Алцхаймер.  Въпреки всичко, и тъй като не накърнявах никакви авторски права, реших да нарека изложбата си “Изкуство за живот”.

F2F TV: И последно, няколко думи за вас. Откога сте във Франция, каква е специалността ви? И защо трябва да имаме доверие в българските лекари?

Е. Радева-Николова: Във Франция съм от 2001-ва година. Специалист съм по вътрешни болести, работила съм в България основно в кардиологично отделение. Специализирах в университетите на Монпелие и Страсбург отново в областта на вътрешната медицина, кардио и нефрогериатрия.

Българските лекари са по-малобройни от румънските във Франция, което е естествено, но където и да са се появили, с малки изключения, са се представили на много високо ниво. Нашите лекари са с висока степен на интелигентност, богата обща култура, те са пробивни и не се страхуват от работа, което на запад е особено ценено качество. Убедени са в собствената си стойност, но в същото време са отворена система за нови знания и опит. В началото е малко фрустриращо, защото лекарствата и диагнозите са с различни имена, в България учим диагнози на латински, а във Франция са с друга номенклатура.

Най-много бях впечатлена от разточителството, което тук могат да си позволят по отношение на лечение или изследвания. Но всъщност, така и трябва да бъде. Медицина скъпернически не се прави, здравето е безценно. Истинско удовоствие е да се работи в такива условия. Остава само мъката дълбоко в сърцето, че някъде другаде близките ни, приятелите ни не могат да си позволят тези условия. Затова и цял живот ще бъдем длъжници на родината, тези, които я напуснахме. Но на това му се казва избор…или съдба.

снимки в галерията: Арсен Николов, F2F Studio