Един ден пълен с изкуство – ексклузивно за F2F TV от Мадрид – художникът Стефано Поповски

Отново съм в Мадрид, задълженията са приключили и се насочвам към приятната част – волната програма. Ще се опитам да попия отново поне част от неуморно осцилиращите културни вибрации на този европейски град. Денят е пролетен и слънчев, излизам в ранен следобед, за да имам достатъчно време. Вечерта съм канен на специално събитие, но за това по-късно.

Започвам с музея Тисен – Борнемиса, там е голямата атракция между многобройните временни изложби, които винаги изобилстват в Мадрид. Хубавото е и, че отивам в работно време за повечето испанци, така че посетителите сме по-малко, почти изцяло чужденци. И така, в момента имаме Сезан с много пълно представяне, събрано от прочути музеи и частни колекции. Започвам обиколката си и се опитвам да запомня всички градове, от които са дошли платната. За да съм по прецизен, съвсем пунткуално си ги записвам. Ето ги: Вашингтон, Ню Йорк, Лос Анжелис, Сан Франциско, Кливлънд, Детройт, Индианаполис, Монреал, Отава, Лондон, Москва, Гьотеборг, Берлин, Карлсруе, Виена, Буда Пеща, Цюрих, Женева, Амстердам, Монако, Хелзинки, Осло, Стокхолм, Парма, Токио и Йокохама.

Дошъл съм да разбера тайната на дълбоките зелени тонове, които царстват в картините на майстора от Екс ан Прованс. Зеленият е изключително коварен и труден за много художници цвят. Малко отпускане и получаваш свежа салата от марули вместо картина. При Сезан винаги се получава, успокоява те и те увлича да навлезеш навътре в дебрите на неговите гори.

Той е предпочитал старите селски пътища пред удобните шосета, за да е по-близо до природата. Много чест елемент в картините му и почти винаги на завой е именно такъв път или пътека. Освен пейзажите му, има и 2 зали с натюрморти, където елементите са толкова умело композирани и живописвани, че се родеят по солидността си с планините от пейзажите.

Винаги в такива временни изложби има и по нещо от други художници, които са свързали пътя си с главния представян. В случая това са 2 пейзажа на Гоген от ранен, чисто импресионистичен период и един магичен горски пейзаж с фигури на Писаро. И трите картини са възхитителни. Има и по нещо от Брак, Дюфи и Дерен. По-късни художници, които са разбирали принципите, изведени от Сезан.

На излизане ме изпраща снимка в естествена големина на художника. На нея е много възрастен, дребничък, малко комичен и напомня Чарли Чаплин. Усмихва се дяволито – Разбра ли я? Разбира се, има предвид тайната на неговото зелено. Замислям се, зеленото при него, въщност, не винаги е тон. Има понякога и съвсем чисти, от много рисковите, ярки, изумрудно зелени. Как тогава се удържа всичко това в картината? Удържат го останалите цветове, разбира се, топлите. Въпреки че се откъсва от импресионизма, Сезан знае принципите му. Огромно ярко зелено петно в едно платно се държеше от много по-малък, но пронизващ пурпурно червен акцент. Поглеждам го пак – Това ли е? Кима ми благодушно – Това е…, но трябва да знаеш и точно кой нюанс и колко от него. Не е много насърчителен, но с тайните е така.

Излизам от музея и поемам право по алеите с шарена сянка към следващата ми цел. Фондация Мапфре излага в своите зали 2 големи временни изложби на Пикасо – “Творецът и ателието”, цели 2 етажа плюс един етаж със 70 рисунки на Якопо да Понтормо, ренесансов майстор. Поради топологията на сградата започвам с рисунките. Почти всички са от фонда на Флорентинската галерия “Уфици”. Ходил съм и в нея, но къде време за рисунки, а и рядко вадят от папките толкова неща наведнъж. Понтормо е особен художник, маниерист, няма я категоричната перспектива от ренесанса, по-скоро е търсещ, деликатен. Залите са слабо осветени, рисунките са поизбледнели. Ракурси, контрапосто, някои с една линия, други разбработвани усърдно със сангин. Има от всичко.

Изложбата е допълнена и с рисунки на други големи майстори от тази епоха. Виждам прецизното перо на Дюрер, нахвърляна композиция на Рембданд, Лоренцо ди Креди и няколко страхотни неща на Пусен. Сещам се, че Пусен е бил любим художник за Сезан. Нещата са във връзка. За последно и 2 много изящни рисунки от Тиеполо, който пък е любим на мен.

Поради плодовитостта на Пикасо, почти няма музей в света, който да няма негови картини. В Испания, естествено, са особено много, но са докарали и от музеи на модерното изкуство в Париж и от САЩ. Два етажа, където има всичко – от огромни платна до малки офорти, акватинти, дори съвсем мънички листове от джобен бележник. Има и няколко керамични вази отново с негови рисунки отгоре. Темата му е ясна “Художник, модел, ателие”. Третирана по всякакви начини, от фина линия, до огромни мазки, причудлива кубистична геометрия и автопортрет в профил, но с 3 очи. В отделна, съвсем тиха, зала има десетина малки палитри, които той е използвал, съвсем изкривени от времето и взаимодействието с боите. Има и вазичка с няколко четки и туби боя.

Приключвам и посядам в двора на музея, уморен от обиколката. Разбирам, че имам още един свободен час. След това съм канен на модно ревю в една ултрамодерна галерия в супер център на Мадрид. Това е най-скъпият район, типичните цени на апартамент са от порядъка на 2, 2 и половина милиона евро. Планирал съм така маршрута си, че музеят е сравнително близо. Все пак решавам да прекарам този час във великолепния парк “Буен Ретиро”. Времето е между 18 и 19 часа, слънцето е силно полегато, защо пък да не се насладя на “магичния час”.

Паркът е любим за всички възрасти както испанци, така и чужденци. Винаги има много хора, а когато времето е хубаво, е препълнен. Рисувал съм го, ходил съм много пъти, но винаги има нещо, което изглежда различно. Обикалям познатите места, намирам много непознати, снимам без да жаля апарата. Градините са огромни, нямам толкова време да обиколя всичко, но се задръжам да погледам изкуственото езеро, лодките и корабчетата в него, да послушам смеха.

Насочвам се към галерията, откъдето вече се чува музика. На вратата млади хора – момче и момиче – усмихнато проверяват поканените по списък. Минава ми през ум, че ако беше в България, щеше да има някоя и друга балканска мутра, но бързо прогонвам тази мисъл. Аз съм поканен от една интересна организация, чиято основна дейност е да подпомага творци, хора на изкуството, музиканти, актьори, художници, но също и лекари. Помагат и с организиране на събития, и изяви, а и чисто финансово – като раздават парични премии всяка година и сумите са големи. Пак се сещам, че в България хич не би била излишна подобна организация, но… Оказва се, че ме няма в списъка, а покана имах само в дигитален формат в таблета си. Вече щях да го вадя и показвам, но се оказа, че няма нужда. Просто ме дописаха в списъка, имаше и други дописани, испанците не са идеалните чиновници.

Вътре съм. Обстановката наистина е ултрамодерна, за това помага и професионален DJ с двоен пулт, нает е да озвучава събитието. Точно до вратата има суши бар, масата прелива от разнообразни неща, сьомга и, разбира се,  неизбежните пръчици за хранене. В средната зала е сложен бар и в лед се изстудяват няколко вида шампанско – бяло и розе. В третата зала пък е бар само с червени вина. Интересно, че присъстваше и лично собственикът на марките вина и непрекъснато питаше кое повече се харесва. До него е и маса този път с традиционни испански мезета, прошуто, сирена и т.н. За любителите на бирата също имаше, но от кухнята при поискване.

Хората – пъстри, много манекенки, галеристи, културни дейци, журналисти и т.н. Започна и ревюто, акцентът на колекцията е в свободно падащи панталони и различни наметки от кожи. Защо с някои тоалети момичетата излизаха съвсем боси си остана загадка за мен. Край на ревюто и хората се пръснаха по залите, оформиха се групички. Сервитьори минават постоянно с различните вкусни неща, всичко на високо ниво.
За малко да забравя – а картините? Точно това е, че нямаше и какво да запомня. Въпреки безупречното представяне, рамки тип каса и дебели по 15см. стъкла и т.н. бяха твърде случайни за моето разбиране за живопис. Натрупани на места дребни сачми, мъниста и подобни, поляти с разредени бои, наколо пък бои от спрейове за графити, бронз и пр. Оказа се обаче, че художничката е племенница на баронеса Тисен, в чийто музей гледах Сезан, така че, както ви казах, нещата са във връзка.

Накрая вечерта ми завърши в по-камерна компания, по традиционен за испанците начин се преместихме в бар на бяло вино, риба и октоподчета. След това се прибрах, за да оформя впечатленията си от този ден, посветен на изкуството. И да ви ги представя.

текст и снимки: Стефано Поповски