Има пропуски в охраната на база Индия в Кербала през 2003-та, но властите не намират виновно поведение на нито едно длъжностно лице
Има пропуски в охраната на база Индия в Кербала през декември 2003-та, когато при нападение над нея загинаха 5-ма наши бойци. Но Съветът по отбрана не намира виновно поведение на никое длъжностно лице, на което да се вмени дисциплинарна отговорност за трагичния случай. Това стана ясно от резултатите след разсекретяване на документите около кървавата българска Коледа преди 11 години, представени пред медиите днес от военния министър Ангел Найденов и съобщени от пресцентъра на Министерството на отбраната на страницата на ведомството в интернет. Така угасна поредната надежда, че може да има възмездие за грешките, платени с човешки живот.
Месец преди атентата в базата Комисия, ръководена от заместник командир на Многонационалната дивизия, дава степен на сигурност 85 % за състоянието на фортификационното оборудване и загражданията. Те са били само от тел заради “ограничени възможности за доставка” на бетонни блокове и съоръжения тип „Хеско“, каквито указания е изпратил Генералният щаб на БА и е направена съответна заявка за това до командването на бригадата. Бил е устроен и ров.
Според констатациите в доклада не са изпълнени в пълен обем всички указания по защитата и охраната на базата и не са предвидени позиции за гранатохвъргачките като основно средство за унищожаване на приближаващи се към лагера транспортни средства. В голяма степен тези пропуски са били отговорност и на българския командир, посочват още на официалната интернет страница на Министерството.
„Съветът по отбрана е анализирал този доклад и не е намерил виновно поведение в никое длъжностно лице, на което да бъде вменена дисциплинарна отговорност по случая“, казва в заключение министър Найденов. И още: По думите му, „към 2003 г. България не е разполагала с щатно сформирани окомплектовани и подготвени организационни военни формирования за операция извън страната“. Констатирана и недостатъчна разузнавателна информация за терористичните групировки.
Всичко това, макар и секретно, става ясно на българските власти още през 2004-та, когато докладът е заведен в регистратурата на МО. 10 години, обаче, военното ведомство не намира основание да посочи КОЙ е отговорен за неглижиране на сигурността на нашите бойци в Ирак. Днес достъпът до този доклад ще се осъществява по реда на Закона за достъп за обществена информация. Но това, което близките и роднините на загиналите ще откриват между редовете, отново няма да има име. Ще е истина, която се чувства със сърцето. И която ще боли – вероятно – още повече.
Мир на загиналите. И на отговорността.