Довиждане, Коле – защото няма как да си тръгнеш от нас…

На 14 декември 2013-та написах за 50 годишнината на Кольо Карамфиловтази статия – за старата бохема, облаците и хората, пясъка, джаза и първите 50.  Днес, 14 януари 2014-та, поставих до белите нарциси за него  кутия микадо, онази игра с пластмасови пръчици, която нашето поколение помни с името хоп-стоп… Нали помните “скептичната яма”,  “кукуригащата култура в тази страна” и лозунга “поставка вместо оставка” …  

На 12 октомври 2013-та Галерия U. P.A.R.K. и 21 художници подадоха ръка на Пловдивската Драма заради изпепелената сцена. Тогава Кольо разказа: “Русалия Кирова, нежната муза на Маестро Димитър Киров, оставя негова рисунка в последния момент преди старта на изложбата.  Страхотен жест! Бате Митьо е около нас и иска да удари рамо на Театъра също”. 

На 17 февруари 2013-та Андон Георгиев – Andonasty подреди в U.P.A.R.K. една изложба с лека ирония към невъзможните неща. И сам разказа за Кольо: Бяхме приятели във фейсбук, нарисувах го и когато му го показах, той каза: УАУ. И ме покани да направя изложбата”.  Ето нестандартния портрет на Кольо от Andonasty.

Месец по-рано, пак в галерията си, сам представи Камен Старчев ето така: ” Измисля абсолютно успореден свят, работите му са уникални – като география на вътрешното мислен. Гледайте неща, които не сте виждали. “ Вижте ги…