Между „от расото до короната“ и от създаването – до екран
гост автор: Димитър Цонев
Днес сякаш не познаваме историята си или поне детайли от нея ни се губят. Днес сякаш има страх за обръщане към историята и запознаването с нея заради страха, че тя е била по някакъв начин подменена във времето на един отминал режим. Днес историята в училище се преподава по начин, по който предполага да бъде забравяна – бързо след като бъде назубрена за получаването на оценка.
В такова време е изумително, че има хора, които се събират и правят опити да запазват искрицата жива, да възстановяват едни отдавна отминали времена и епохи и ги представят адекватно днес. По начин, по който историята да бъде запомнена и предавана. По начин, който вълнува. За онази шепа хора, която вчера се беше събрала в Историческия музей в Пловдив на премиерата на филма „Симеон – от расото до короната“.
Няколко приятелства във Facebook, няколко разменени съобщения и така виртуалното се превръща в съвсем реален 53-минутен документален филм, който разказва за България, управлявана от Симеон I, познат и като Симеон Велики. Филм, около който се събират съмишленици, които го реализират без никакво или съвсем малко финансиране без това да се отрази на качеството на крайния продукт. Филм, който е значително по-визуално привлекателен от текста в Уикипедия.
Мога да си позволя една забележка – дължината. Днес вниманието не може да бъде задържано за повече от 20 минути; нещо повече, 6 минути е времето, в което тийнейджърите могат да се фокусират върху нещо преди да погледнат към мобилния си телефон. Затова съветът ми е правилно да се обмисли коя е аудиторията на филма и евентуално да бъде създадена и версия от няколко части, два или повече епизода.
Имах и друго притеснение, преди да започне прожекцията – филмът се появява във време, в което сме свидетели на изкуствено насаждана ксенофобия и появата на такъв един филм може да бъде изтълкуван погрешно. Това бързо се изпари като смущение, особено и след разговорите с продуцента Екатерина Костова и оператора Юлиан Георгиев от F2F Studio — ако някой успее да изтълкува филм като този по този начин, значи има сериозен проблем. Защото независимо от всичко, което се случва около нас, историята трябва да бъде помнена, припомняна и да предизвиква гордост. А и да не бъдат допускани грешки, които вече са били допускани.
Защото днес живеем във времето на грешките, които подминаваме с „Опа!“. Вместо да съграждаме, по подобие на Симеон Велики, нов „Златен век“. Нямам представа каква ще е съдбата на този филм, как ще достига до зрителите си, но той със сигурност не трябва да бъде подминаван, нито да бъде оставян встрани от вниманието.
Не просто защото в последно време не се появяват достатъчно качествени документални филми с историческа насоченост, не просто защото създателите му са ми, смея да твърдя, приятели (не просто колеги – този текст се появява без тяхното знание и описва личните ми впечатления и размисли, не техните), а защото е важно да знаем защо се наричаме горди българи.
