Една украинка в България, Лана Петкова: Измъчената ми Родина… заслужава своя политика, независима, без корупция и престъпни политици

 Тя е родена в Слобожанска Украйна – крайният североизток, в Харков. От 20 години е в България, от 10 – в Пловдив инструктор по йога. Но всички нейни роднини са там. На два дни път от нея. И на безкрайно много повече страх от това, което предстои за Родината й. Срещам се с Лана Петкова, за да говорим за нейния поглед към Украйна днес – раздирана от протести за и против властите; про и срещу асоциирането й към ЕС и в деня на повторните избори за Върховна Рада в 5 окръга.   

 Тук ме доведе една любов. Но част от сърцето ми продължава да е в Украйна, защото моите близки са там – казва Лана с широката й усмивка. Този път в нея има тъга. Разказва ми, че в нейния край хората са свикнали с бедността; че самата тя е израснала във времето на тотален дефицит. Знаеш ли как изглеждаше България в нашите очи, когато бях ученичка? Че имате всичко… – обяснява Лана.

 Този път се усмихвам аз. Детството и на двете ни е минало в социализма – помня как чаках с нетърпение в пощата ни да видя шарения плик от СССР. Пишех си с Наташа – непознато другарче. И всеки път, когато разтворех писмото й, не можех да откъсна поглед от картичките с разноцветни анимационни герои… У нас такива нямаше… Ние също мислехме, че там има всичко…

За първи път е толкова драматично в Родината ми – откъсва ме от детството Лана. Ситуацията стигна до пълен абсурд – има две коренно различни позиции. Още преди времето на Съветския Съюз Украйна е била разделена на две – на Изток и Запад, включвайки различен тип мислене: руски и австроунгарски. Западна Украйна е била с по-крайно негативно отношение към руската идея. А в Източната – обратно.

 Какво почувства, когато видя за първи път хората на площада в Киев? Кръвопролитията?

 Първо е страхът. Страхът от гражданска война. Страхът от разделението на Украйна на две държави, което ще е кататстрофално – особено за Източната част, защото ако това стане… измъчената ми Родина…

Измъчената Родина на Лана е с територия малко над 600 хиляди квадратни метра. Най-голямата в Европа. С огромен човешки потенциал – около 48 и половина милиона души. Със сериозни ресурси.

Западна Украйна исторически мрази Русия. Но ние не живеем в 17 век, живеем сега – казва Лана. И допълва: Страшно е, че две големи сили дърпат страната в различни посоки. И я разкъсват.

Струва ми се невъзпитано да я питам – ти къде си, Лана? С коя част си? Тя ме изпреварва.

Боли ме – навсякъде е изключително жестока корупцията. Моят зет загуби своя бизнес, защото мафията на властта завзе всички позиции. Животът на племенника ми – 30 годишен младеж – минава в пълна неяснота какво ще се случи. Няма никаква социална политика, здравеопазване – също. Хората нямат работа, няма никакви реформи и перспективи, пенсиите са мизерни, има невероятна сива икономика…

 Говориш така, както голяма част от българите биха описали живота си – казвам й.

 Ако говорим за България, тук поне има посока – вижда се. Има и правила – знаеш какво можеш да правиш, какво не – трудно или не толкова. Не ми искат рушвети на всяка крачка. А това го няма там. И правилата са такива, че не можеш да живееш като честен предприемач заради високите данъци и лобистките закони. Естетсвено е след като СССР се разпадна всички погледи да са на запад – всички искат да имат шанс да се реализират. И не отсега се говори Украйна да е в ЕС. Но Русия и страните, които я подкрепят нямат интерес от това. Сега Украйна трябва да избере. Лошото е, че президентът и всички във властта нямат интерес към националната политика. Баща ми твърди, че президентът до такава степен е забъркан в интереси, че е загубил лицето си.

Мислила ли си какво би било, ако беше останала в Родината си преди 20 години, Лана?

Аз изградих моя живот така, както исках. Аз съм от поколението емигранти – знаех, че няма да остана в моя роден град. Много от моите състуденти не са там също, разпиляха се по света. Съдбата на един човек е нещо по-сложно. Но аз си обичам и града, и Родината. Измъчиха я отвсякъде. Народът няма накъде. Отнеха му всичко,даже земята е дадена под аренда на руски олигарси, няма работещи предприятия; а и тези, които работят, са пак разпределени. Криминална ситуация. Но невероятен дух – такъв, какъвто има само в славянската душа. Знаеш ли, Катя, за гражданската позиция на площада в Киев хората тук ме поздравяват. Аз виждам моите съученици по барикадите. Единственото, което не искам, е да се стигне до въоръжен конфликт. Защото вълната на агресия няма спиране.

 Спира. Трябва да помълча с нея. После тя се връща назад, много назад.

През 1654 Украйна се присъединява към Русия. Съдбата на моите баби е била свързана с абсолютен глад, наложен от Русия. Мъжете през 17 век и още две столетия по-късно са били по 25 години в казарма… По-късно Червената армия иззема всички продукти… Сталин унищожава огромна част от народа, отделно войната. Знаеш ли, че преди войната моят град е бил столица на Украйна? Че винаги страната ми е била смятана за буферна територия, разкъсвана от чужди интереси…

 Не зная. Не зная почти нищо за тази история. На нейната Родина и на нейния народ. Зная само, че имат свой език. 

Ще ти кажа за моето семейство, аз много се гордея с него. Дядо ми беше физик, специалист по метали. Бронята на легендарния Танк Т34 е негово дело. Баща ми – ядрен физик – продължава семейната традиция да е в научния елит. Майка ми – шампионка на Украйна по спортна гимнастика – днес е с мизерна пенсия и без никакво медицинско обслужване. И какво е чувството им днес за всичко, което са направили? Чувството е, че те изцеждат, взимат всичко от теб. А нормалният човек не получава нищо. Нормално е все още да има сантименти към Русия – особено към онова усещане, че всички сме заедно, защото наистина така е било: всички народни сме живеели заедно. В моя град има 200 народности… А сега хората са разделени. И аз се притеснявам да не свърши всичко с кръв.

Какво искаш за твоята Родина, Лана?

Аз бих искала да видя Украйна със своя нормален реален избор. Такава държава заслужава своя политика, независима. Да не я дърпат наляво-надясно. Тези хора са европейски като мислене и като ценности. Не са войнствени и неграмотни. Искам силна Украйна, без корупция и престъпни политици.

 снимки: архив 2013 – моменти от всекидневието на Лана Петкова