Очаквано, Мая Манолова остава зам. председател на НС или може ли в съвременна България да има големи политици?

Може ли в съвременна България да има големи политици? Като Мандела, например… Този въпрос ме връхлетя, докато четях размислите на човека, който изведе борбата срещу апартейда на ниво, до което никой преди него и след това не успя да го направи.  И се превърна в политик от класа, от каквато светът все повече ще има нужда.  

Докато светът – обаче – си спомняше за делата му, нашите депутати обсъждаха предсрочното освобождаване от поста й на заместник председател на НС Мая Манолова. Причината – неспазване на правилника, грубости и  недопускането на опозицията да вземе думата. За да не останат по-назад, още вчера от управляващата партия също поискаха предсрочно освобождаване – те пък на Цветан Цветанов. Заради изказване в Брюксел, че българската полиция се държала по същия репресивен начин както украинската.

И така – дебатите продължиха около три часа.  Какво в тях ще промени живота ни? Нищо.  По-лошо. Ще ни отврати за пореден път. И за пореден път ще си дадем сметка, че в прекрасната ни иначе страна политиците могат да бъдат големи май в повечето случаи само на  портфейли, сделки и имоти. И още по-големи на миниатюрни хоризонти. Колкото си по-голям на миниатюрен хоризонт, толкова имаш по-блестящо бъдеще в политиката у нас. Защото тя все повече се превръща в политика на думите и опредметената потребност, а не на разгърнатите идеи.

Вземете например дебата за оставката днес – това не е ли опредметена потребност на нашите избраници? На нуждата им да се дърлят, вкопавайки поглед в дребнотемието, от което няма никакво съществено значение за никого извън пленарната зала. На неистова необходимост да си чешат езиците, мерейки си… метафорите. Ето някои от  днешните: „Демокрацията не е куфар, който може да бъде скрит в килера”. “Мая Манолова е нашето мъжко момиче”.

Има и още много. А ако следим какво се говори в Парламента… о, небеса! Очевидно не един депутат е драскал в ученическата си тетрадка стихчета или есета и ето на – защо днес да не сподели таланта си от една национална трибуна? Тук-таме ще го “пуснат по телевизора”, тук-таме “по радиото” и “по компютъра”… И суетата му ще бъде задоволена. А тя по принцип няма далечен хоризонт – той стига до носа на едно надуто и напудрено Его.

Ще кажете – не може всички да са така. Вярно е. Не може и не са. Ако те, обаче, покажат потенциала си за истински действие и дела – все отнякъде ще им извадят досие, запис, снимчици, компроматче. И думите отново ще се завъртят в безумната рулетка на онези медии, за които отдавна не е важна максимата, че информацията трябва да се проверява и че не трябва да са пощенски кутии за определени послания. Негативни, разбира се…

Доброто, моралът – това са категории, които не се котират в медийната среда. Защото не възбуждат напрежение, стрес, накървавяване… Как тогава да ги допуснат да развратят с лиготии хората? Я по-добре труп, зараза, страх, насилие… Като ги видиш, чуеш или прочетеш в новините… някак  ще си легнеш спокоен, че ето на, не се случва на теб. А ако се срещнеш с някое добро – боже, как ще заспиш!

Та… ето ги опорните точки на съвременните политици у нас, независимо от коя партия са: повече думи, много метафори, дебати без граници!

Публиката ще се измори да слуша. А политиците, загубени в думите – ей така ще се изниже мандатът им. Делата ще останат само като мъгляви намерения от предходния изборен сезон.

Как свърши днес гласуването за Мая Манолова? От 182-ма в пленарна зала 72 бяха „за” предсрочното й освобождаване, а 110 – „против”. Някой да очакваше друго като се има предвид съотношението в Парламента?

Почивай в мир, Нелсън Мандела! Добре че не се беше родил в България…